И което е най-интересното - на онзи, на който му се правеше обиск, той подписваше декларация повече да не се занимава с тези неща, защото първо ще бъде изселен. А това означава да напусне жилището в което е в София, да бъде изселен в провинцията в някое село и интерниран, и да бъде без работа. Това означаваше край с него. И хората се плашеха, и то не без основание. Така че в онези години в София имаше всеки месец обиск. Аз непрекъснато казвах: „Дай да приберем тези неща, предай ги на мене, защото няма време. Ето - сестра Мария си заминаваше." И аз непрекъснато му говорех, и исках тези неща. И това му даде повод на Борис Николов да коригира тази негова грешка, и да направи ново издание на песните на Учителя. И когато той сподели с мене, че ще прави нова Песнарка, и аз му казвам: „Добре де, ти ще правиш нова Песнарка, но ти трябва да имаш оригиналите. Къде са двата тефтера - оригиналните тефтери?" Ами казва: „Да, аз ще ги извадя, аз ще ги донеса."
И което е най-интересното - той не ги извади, не ги донесе. Защо? Ами той не знаеше вече къде са. Той не извади тези оригинални тефтери. Аз ги исках. И след това, когато научих, че те работят, и аз казвам:,Добре де, вие с какво работите? Извади ли, измъкна ли, донесе ли ги тези два черни тефтера, които вече десетилетия ги укриваш насам и нататък, извади ли ги?" Той казва: „Не." И мълчи. Казвам: „Добре де, ами двете папки с нотните листове къде са?" - „Запазени са." И в момента той започва да работи. Аз отначало се много ядосах, и аз му казах: „Остави това нещо да го движа аз." - „Ама ти не си музикант, аз трябва да го направя. Аз в момента имам музиканти." Казвам му: „Тези музиканти нищо не могат да направят." - „Защо не могат да направят?" - „Ами защото казвам, според мен тези музиканти са врагове на Школата на Учителя. И това са врагове на песните на Учителя. Целта им е да променят всичко!" Той седи и ме гледа: „Ама как така?" - „Ами казвам така. Ще ти бъде доказано след време, че това е така."
И в момента той работи с музикантите. След време дойде, издадоха това издание и го извадиха на ксерокс копия, и го подвързаха. Изкараха може би към 10-15-20 екземпляра, дадоха на този, дадоха на всеки, който е участвал. Дадоха на музикантите, но на мене не дадоха. Казвам: „Абе дай, дай едно копие за мен, едно копие ми трябва."
Не, не ми дадоха. Защо? Аз за тях бях никой. Да, аз за тях бях никой, но за мен те бяха врагове. Там е цялата работа. Аз за тях бях никой, но за мен те бяха врагове на песните на Учителя.
И какво става по-нататък? Това ново издание, изобщо не пишеше кои са го издали, как са го издали, защото това е едно апокрифно издание, нелегално.
Не е отбелязано кои са участвали в създаването на това издание. А те това не можеха да направят и не можеха да отбележат авторите, понеже тогава се правеха всеки месец обиски срещу последователи на Учителя. Така че те не можеха да си напишат имената. То бе раздаден на музиканти и онези, които бяха живите музиканти като Галилей Величков, като Филип Стоицев, като Мария Златева, и някой други от онези, които са били по времето на Школата. Изобщо отхвърлиха това издание по много причини, макар че те го имаха, разгледаха го, но го отхвърлиха по много причини. Една от причините, че то повтаря много неща. Второ - има много грешки. Трето - не са съгласни с начина по който е направено. И това, което аз слушах от тези познати музиканти, разбрах, че те отхвърлят това издание. И понеже научих от Борис Николов, че този, който е съдействал най-много е Мария Славова, а тя е музикант от времето на Школата на Учителя. Тя е съпруга на Димитър Грива и нейните снимки ги има в „Изгревът", там където са отбелязани снимките с музикантите. Тя я има и в XXII том с д-р Жеков. Така че Мара Славова е била на Изгрева и я има на снимки, заедно заснета с другите музиканти на Школата. Така че този човек е съществувал като музикант, израснал е на Изгрева. Тя беше музикална педагожка. Така че тя беше запозната с песните на Учителя, имаше умението и дарбата, беше професионалист и можеше да работи върху тези музикални текстове. След като научих, че тя е участвала, аз отидох при нея. Аз тогава бях в добри отношения с нея, защото аз често посещавах Димитър Грива, т.е. нейния съпруг. И имаше най-различни разговори. Той ме посрещаше, тя ме посрещаше и бях в много добри отношения с тях. И аз отивам, и я разпитвам как е направена тази Песнарка. И тя ми разказва: първо Борис Николов е идвал, изпявал е песните на Учителя, и тя ги е записвала на ръка. Аз слушам и не мога да повярвам! Питам: „Как така? Ама казвам, той идва и ви изпява песните, и вие ги записвате на ръка?" - „Да, записвах ги." - И казвам: „Тези записвани от вас песни, вие ги вече публикувате?" Казва: „Да." Ама казвам: „Той не е музикант, той не е певец." - „Да казва, това е така, но той много чисто и правилно пееше песните на Учителя." Аз стоях като втрещен и питам: „Добре де, вие не сте ли работили с онези два оригинала - черните тефтери, където са записани оригиналните песни на Учителя?" Тя казва: „Не." - „А да сте работили с някои други материали?" -„Да казва, той донесе две папки в които имаше ноти. И аз съм преглеждала някои от тях. Работили сме и с тези листове, но главно от онова, което той изпяваше". И пак я питах: „Ама как е възможно, аз не мога да разбера? Той не е певец, той не е музикант, а той ви изпява песните, вие ги записвате и след това ги подготвяте за печат?" Тя казва: „Да, така е." И аз това не можех да го повярвам.
Отивам при Галилей Величков, който е музикант и му казвам какво съм чул. Той се хвана за главата. Отивам при Мария Златева и й казвам: абе така и така, така и така, така и така. И тя се хваща за главата. Ами казвам: „Отидете и питайте." Сега, те направиха опит там при Мария Славова и Мария Славова като разбра, че след като ми е разказала на мен тези неща, и като разбра, че това вече се раздухва, отведнъж престана да казва, и да разказва как е работел Борис Николов с нея. И че той е изпявал песните, а пък тя ги е записвала от него. И това нещо започва да се укрива.
Сега, по-нататък. В тази Песнарка са взели участие и някакви млади музиканти от рода на Петър Ганев, и някой други, които по ония години бяха над 30 години, бяха завършили Консерватория, бяха музиканти професионалисти, и можеха да работят с музикални текстове. Някой от тях познаваха песните на Учителя и те също са съдействали. Лично ми е разказвал Петър Ганев, че той също е работел и е съдействал на тази Песнарка.
Сега, следващия етап, ами следващия етап тази Песнарка се раздаде, говори се за нея. Минаха години, смениха се поколенията и тази Песнарка вече никой не знаеше кой я е издал, какво представлява. Между другото имаше включени в нея и някои допълнителни братски песни, някои други песни. И сега, ще ви кажа за тези допълнителни песни. През 1990 г. аз работих от порядъка на 6 месеца с Лиляна Табакова. И тя разказваше следното, че в тази Песнарка, която Борис Николов е издал е имало песни, които са отбелязани като песни на Учителя: нови песни. А тя казва: „Ами те не са песни на Учителя, те са ги взели от мене. Но казва те не са песни на Учителя, но това са мои лични песни, мое лично творчество, а те са ги отбелязали като песни на Учителя." Казва: „ Това не е вярно, а те трябваше да дойдат да ме питат." А те не са отишли да я питат по много причини, защото с Лиляна Табакова много трудно се работеше. Плюс това тя беше така устроена, не можеше да понася невежеството на онези т.н. музиканти, защото тя беше певица от голям порядък и веднага разбираше, че тия нищо не разбират, и нищо не знаят. И тя много се дразнеше. И тя непрекъснато ми обясняваше къде им са грешките, какво, що и как. А това нещо те не можеха да го издържат и да го понесат. Така че това са причините, поради които те не са ходели да я питат.
