И какво стана? Минаха години, тя някъде 1976 година си замина Мария Тодорова, минаха години, може би десетина години и т.н., тия чували изчезнаха, не можаха да се видят. Дойде време, аз се ожених за Милка Кралева. И като дойде като булка в Своге, аз там вече имах построена вила, аз там работех. И тя донесе 4-5 папки от онези, които от нотните листове, онези папки, които аз ги бях опаковал. Поглеждам аз материалите и казвам: „Виждаш ли казвам тука тази опаковка? - Тази опаковка е моя. Виждаш ли какво пише тука? - Това е мой почерк. Това аз съм го прибирал, и съм го опаковал, и бях го сложил в едни чували. И чувалите изчезнаха. Къде са другите чували?" И тя вдига рамена - не знае. Аз ги прибрах тези неща. Така че чрез Борис се опитаха тия неща да бъдат откраднати от мене. Той след това ги предаде на Кралю Кралев, по съвсем други причини. И сега накрая те дойдоха, аз ги прибрах, и после Милка Кралева на третия месец от брака ни, тя беше вече бременна втори-трети месец, тя ме напусна и избяга заради Борис Николов. Ние се скарахме заради него и тя напусна, изчезна и брака се разруши, и така.
Така че тези материали 3—4 папки, плюс това аз имах и разни други неща събрани. Те стояха много време - до 2006 г. Накрая аз ги извадих, прегледах ги и понеже вече има създадена група, която аз съм създал - музиканти. И в тази група е и Благовест Жеков, който е музикант, и е представител на онези, които са били на Изгрева, и той беше главен консултант. Предадох тези материали, той ги преглеждаше с Ефросина. И се правеха коментари. Отделиха се и сега, накрая ще бъде направен един коментар за някой по-важни песни, като се направи на видеофилм. По този начин аз извадих тези материали, за да се видят и оттам открихме много неща. Дори в последния XXIII том, там където е отбелязано за Паневритмията, ние включихме един оригинал от първата песен на Паневритмията. Обаче, аз пропуснах и трябваше да включа на ксерокс и останалите страници. И сега в момента, когато на концертите предлагаме книгата „Изгревът", аз съм извадил на ксерокопие онази страница на която да се види точно кои ноти са излишни, и къде е грешката от това издание от 1942 г.
Така че в момента този архив, който аз го пазех, е предаден и той се работи с него. И в бъдеще от там ще излязат много неща. Пример: там има материали от които ние ще извадиме и ще направиме нова Песнарка на братските песни, защото там има списъка на ония песни, които са подготвяни за издаване още през 1921, 1922 година. Но в последствие не са включени поради това, че вероятно на някой му се е видяло, че обема на книжката става много голям и не са включени. Но в момента ние ги имаме тези песни, нотни листове, както и самия списък. И в едно бъдещо издание, ще бъдат включени. Така че в този архив намерихме много неща, но много неща липсват.
И сега, кое е най-важното? Най-важното е това, че черния тефтер го няма. Второ - най-важното е това, че двете папки с оригиналните нотни текстове, които Учителят е одобрявал на Неговите песни също ги няма. Те изчезнаха. Вина за тая работа носи Борис Николов. Така седят нещата на този етап.
И така, след 34 години виждаме, че записа е съхранен. Имаме концепцията. Има хора, които могат да реализират тази концепция и полека-полека ще я реализираме. В момента като преглеждах нещата, видях че имаме и един друг запис, където Мария Тодорова се опитва да свири и да пее. И като го слушах, все пак той е един материал - правен е опит. Но може да се види впоследствие от хората, които работят върху песните на Учителя какво значи една песен на Учителя, изсвирена на пиано и как звучи една песен, която се пее от Мария Тодорова, която не е певица. Но все пак се чува гласа й, и се вижда онази мелодична линия, която съпровожда звуците, които излизат от пианото и от нейните пръсти. Това е един много важен документ и ще послужи на бъдните специалисти. Аз също тази ролка ще я предам на Вихър Пенков да я извади на отделен компактдиск, понеже тя е нещо съвсем различно от онова, което в момента аз съм запазил като оригинал на песните на Учителя, изпълнени от Мария Тодорова.
