И какво става? Става така, че около него се завъртя една малка Мария. Той я прие в къщи си. Почнаха да излизат заедно. Аз имам среща с него в строго определено време. Отивам там, питам Станка: „Къде е Борис?" - „Ами, казва, излезнаха с малката Мария." А аз имам среща, определена от него, аз идвам от Своге. Аз пътувам с влак, с рейс. Накрая - няма го! А той си излезнал с малката Мария! И един път Мария, втори път Мария.
Веднъж аз отивам излизам и виждам как той се разхожда с малката Мария прегърнати, така по пътя. А той на 78 години, а онази на 25 години! Него всички го познават, както от квартала, така и в София.
И аз като се заглеждам, виждам, че това не е малката Мария, а това е голямата Мария, истинската Мария Тодорова, която е влезнала в нея! И на следващия път аз отивам при него, и казвам: „Виж какво, тука положението е много сложно и много трагично! Аз имам да довършвам работа с теб. А тази малка Мария, която е дошла, в нея е влезнала голямата Мария - Мария Тодорова!" Той ме гледа и казва: „Откъде знаеш?" Ами казвам: „Аз го виждам и знам!"
И тогава той сподели следното: „Абе казва, аз веднъж седя така на пейката, изведнъж идва тази малката Мария, минава зад мене, така зад мене, затваря ми очите. И се навежда до ухото ми, и казва: „Братче, не ме ли познаваш, ами аз съм твоята истинска Мария, която е влезнала в нея!" Отварям казва очи и виждам, че това е наистина истинската Мария."
