И тогава аз задавам въпроса: „Е-е-е, какво стана с онова предсказание на Учителя, че през 1975 г. Бялото Братство ще предприеме акция? Видяхте ли как я предприе? - В Хелзинки се събраха всички ръководители в Европа, подписаха договор и признаха границите на Европа неделими. И така запазиха Съветската империя. А пък тук в България властта предприе също акция 1975 г. и обра всички беседи. Е, онази акция беше на Бялото Братство, значи и тази акция на Милицията за обирането на беседите, е акция на Бялото Братство."
Онези мълчат, не им изнася, не могат да проумеят какво става. А нещата беха много ясни! Невидимият свят вече реши да вземе решение, и да отреже това безразсъдство! И какво стана по-нататък? По-нататък Мария вече започна да гасне, аз вече престанах да слагам банки. Дори, когато слагах банки, бяха я посетили няколко човека - нейния племенник и още няколко човека. И всички виждаха, че аз се грижа за нея, че банките течат, че аз съм там до нея и т.н. Т.е. виждаха, че аз се грижа за нея, знаеха, че съм лекар. И накрая казах на Борис: „Банките бяха до тук. А от тук нататък ще отидеш и ще си обадиш на вашия участъков лекар, за да дойде да я види, да я зарегистрира. И от тук нататък те имат думата, аз бях до тук!" И след това този участъков лекар, била е жена, идва 1-2 пъти, видяла е, направили са изследвания на место. И започнали да й бият инжекции. Но дошло до един момент, когато Борис Николов казал: „Повече недейте да слагате." Лекарката му подала една тетрадка, той се подписал, че отказва инжекции. И тя си я прибира, и повече вече не я посещават.
И така, и сега искам да кажа едно изказване на Учителя за самата Мария. По ония години, по времето на Учителя, Учителят бе й казал: „Ако ти си издържиш изпита като ученик, ще доживееш до дълбока старост!" Според мен тя тук не си издържа изпита и като ученик, и като последовател на Учителя. А единствено си издържа изпита като една жена, която обича един човек. И толкова! Тя не можа да си довърши работата с музиката на Учителя, с песните на Учителя. Не можа!
