И така, минаха много години. Аз винаги питах: „Абе този човек как се казва, познавате ли този човек?" - „Не!" Минаха години, минаха още години и така всичко се затри, и загуби. Ето, ако ме питате колко тежа и колко струвам, ще ви кажа: „В очите на майстор Борис, аз тежех една щайга с портокали около 10 килограма, и струвах една щайга портокали." А тогава портокалите се продаваха по 1 лев и 20 стотинки - толкова, колкото бяха 4 бели хляба. 4 бели хляба струваха толкова, колкото струваше 1 килограм портокали. Но тези портокали тогава се внасяха само около Нова година - края на декември и началото на януари. И за тези портокали хората се редяха на опашка. И тогава се продаваха и банани. Бананите също бяха по 1 лев и 20 стотинки, и хората се редеха на опашка. И който имаше приятел, можеше да си купи повече банани, но пък трябваше да има пари.
Така, че този плодоядец вероятно имаше приятели некъде, понеже той непрекъснато е купувал плодове. Донесе една щайга портокали и прибра в торбата си всичко, което се съхраняваше в разстояние на 30-40-50 години! Е, какво ще кажете, това не е ли предателство? -Предателство към мен, предателство към Учителя, трето предателство към Школата на Учителя и предателство към историческата следа на Школата на Учителя! Друга дума освен предателство няма!
Това са четири предателства, извършени от майстор Борис.
