И така, аз вече бях хванал начина, че тя трябва да бъде охранявана, не само от долу, но и от горе, за да може да свири. И така, полека-полека, тя започваше да свири. Идва момент, където тя прекъсваше. Ония пробиваха охраната отгоре, пускаха някоя бомба върху нея или някой снаряд, разрушаваше я отвътре и тя спираше и не можеше да свири. Тогава тя ставаше, почиваше малко, разхождаше се, отново сядаше, аз отново заставах зад нея с разперени ръце. И така полека-полека започнахме да записваме песен след песен. Да, значи имаше подготовка една година, 5-6 месеца не можеме да почнеме. И след това тази неочаквана атака чрез самолетите и бомбите!
И сега, следващата седмица отивам, и казвам: „Сега вече хванахме цаката!" Има един такъв израз „цаката". Хванахме цаката и вече няма проблеми. Отивам аз следващата седмица, тя отново вече е атакувана със своя ревматизъм, отново краката са подути долу, след една седмица са подути и колената, след една седмица са подути ръцете, след една седмица са подути горе рамената - не може да се движи! И така, лежи, пъшка!
Това, трябва да мине 2-3 месеца. А сме записали само 4-5 песни. Представяте ли си?! И така, две години аз записвам песните. Мъка и неволя! И накрая ги записах, по два пъти ги изпълняваше, и си ги прибрах. Борис знаеше, че аз съм записал, аз съм си ги прибрал, аз съм си ги записал и т.н. Борис казва: „Сега казва ще ги пръснеме!" Казвам: „Какво ще пръснеш? Пръсни ги бе! Аз съм прибрал записа, аз съм го направил. А как аз съм го направил, аз си зная и с какво съм заплатил, също аз си зная!" И не му дадох никакъв запис. Казвам му: „Ето ти Мария с подутите ръце и записвай."
