И аз казвам: „Слушай какво, днес е петък. Утре аз си тръгвам за София и повече с вас аз не искам да имам работа, и с онези, които идват тука с палатки." Значи, беше петък. На следващия ден, точно по обяд, към 1-2 часа, на моето място пристигат двамата студенти Петър Ганев и Божанка - съпрузи. А Петър Ганев е син на Пеню Ганев. И ми казват: „Тук на твоето място ще се опънат палатките на Елена Андреева."
Казвам: „Какви палатки на Елена Андреева?" - „Ами казва нейния камион след 1-2 часа пристига."-„Какъв камион бе, каква Елена Андреева, какви палатки?" - „Да вика, тя казва тука ще си опъне палатката до теб."
Питам аз: „Ами откъде знае, че аз тука летувам и откъде знае, че аз тука съм си разпънал палатките и откъде знае, че тук тя има место?" А, казва: „Знае, знае. Онези, които са били при тебе, те ни казаха и ни организираха. И сега идват с палатките да бъдат при теб." Казах: „А-а-а, това така няма да стане как са го замислили!"
Отивам аз при Мария долу и разказвам какво е положението, че на моето место идва Елена Андреева с няколко палатки, и приятели.
И тя поглежда, и казва: „Това е много неблагоприятно съжителство на Елена Андреева отгоре, ти и след това тука ние отдолу. Най-неблагоприятното съжителство, което може да се очаква!"
Ами казвам: „Вие забъркахте тая каша. И ти имаш вина за тази каша! Но аз нямам вина в нея и аз не искам да имам нищо общо с тази каша, и аз ще си замина. До понеделник аз ще си замина."
А пък Марчето Петрова слуша как аз се разправям с Мария, тя слуша всичко. Аз говоря пред нея. И тя ми казва: „Абе недей така да се заричаш, че до понеделник ще си заминеш." Казвам: „Да, ще си замина." И сега, аз се качих, мина половин час, ето ти - идва камиона, направи един завой. И започнаха да свалят багажа - на 10 метра от моите палатки.
