А през това време аз съм в палатката, закусвам, и към 10 часа идва Мария. Аз правя кафе, изваждаме бисквити. Тя пие кафето, аз й гледам на кафето. Говориме, най-малко 1 час. И през това време Борис реже с трион оня бор. И тя след това се връща. През това време Марчето Петрова е приготвила каквото трябва, и всичко се вари в една тенджера на огнището. Така, че онези горски духове го обсебиха, и връщане назад няма!
И веднъж, Мария идва към 10 часа една сутрин. Сяда там на дъската, където аз съм направил нещо като пейка и ми казва: „Ако тука ми беше пианото, ако имах тука пиано, аз ще се справя с този дух, който го е обсебил! Ще свиря песните на Учителя, и те ще го изгонят."-„Добре казвам, това е хубаво. Сега тука аз не мога да ти докарвам пианото от София на камион, да го караме, че да го сложиме тука. Къде ще го сложиме? Нали всички ще ни се смеят, и всички ще питат: „Защо е необходимо на Мария пиано на „Секирица"? И всички ще те сметнат, че си луда. А ти не си луда! Друг е луд, а ти го прикриваш! 50 години го прикриваш! Не кажеш на всички какво е положението. - Прикриваш го, пазиш го. А сега искаш пиано - няма пиано!"
