Те си заминаха и след една седмица идват 3-4 човека, но вече с джипка и явно, и се виждаха, че това са хора от Милицията. Питат: „Кой ви разреши да си слагате тука палатките?" Ами казвам: „Ние имаме разрешение, ние имаме адресна регистрация." И те се отдръпнаха, и казаха: „Каква адресна регистрация бе, тука на планината?" И аз им подавам паспортите, подавам адресната регистрация при Боре, подписа му, печата му. И те ме оглеждат: „Ама ти казва, каква професия имаш?" Казвам: „Аз съм лекар, работя в болница. И понеже знам, че трябва да се спазват всички правила и изисквания на държавата, и на Милицията, и на адресната регистрация. Затова аз съм се регистрирал там. Така, че аз съм зарегистриран." И казвам: „Дори, когато 1971 и 1972 г. бях горе на Салоните, аз също бях зарегистриран с адресна регистрация."
Единият от тях казва: „Абе ти ли си този доктор, който е бил на Салоните на палатката и е имал адресна регистрация долу в хижата с адресна карта?" Ами казвам: „Аз съм същия." И казвам: „Кое е най-важното? Аз съм си плащал всеки ден наем за палатка, че съм си опънал палатката горе на Салоните, което са намира на 30^40 км. от хижата." И те казват: „Не думай!" - „Да, казвам, плащах по 30 стотинки на ден - един месец, и на оня му дадох 10 лева. Само казвам, не му исках да ми даде разписка." Те клатеха с глава. „Сега казва какво става тук?" - „Ами казвам, ние стоиме тук един месец и си тръгваме." - „Добре, добре, ще видиме как ще се развият нещата. Ще докладваме на началниците, и те ще решат. И ние ще дойдеме след една седмица." И Мария и Борис виждат това нещо, виждат, че аз съм прав. А отначало се опъваха с тези адресни карти да бъдат попълнени. И видяха, че аз съм прав. Онези си заминаха.
