Това беше процес на сили, които искаха да унищожат всичко, което беше останало от Учителя. И това най-добре се вижда от писмата, които пише Борис Николов до Мария Тодорова, по време на своето пребиваване в затвора като затворник. А пък тази кореспонденция е много интересна! Как им е хрумнало - не знам, но Мария е носела всяка седмица суха храна на болния Борис. И тя е слагала храната в едни бурканчета. И буркана има капачка, и под капачката има една хартийка. И под хартийката тя има едно празно листче, върху което Борис пише стенограма. Виж „Изгревът", том III, с. 247-248.
И тези листчета, може би 10 на 10 см., прегънати на 4, тя ги взима, занася ги на Боян Боев, разчитат неговата стенограма, и се радват и плачат, че той пише такива възвишени неща от затвора.
По-късно аз го накарах, след като научих и след като Борис и Мария ми показаха двете бурканчета и капачките, където са били укривани тези неща, аз го накарах да си разчете тези стенограми. Което беше най-интересно, при мен бяха попаднали тези стенограми, аз му ги върнах и той седна, започва да ги разчита, да ги пише на една голяма тетрадка. И след това той ги преписа на пишеща машина. И тези неща, трябваше да ми се предадат. Обаче, те не ми се предадоха, макар че аз задвижих този въпрос. И той ги пръсна насам-нататък, да ги преписват на пишеща машина, че дори бяха ги извадили на ксерокс. Как беха ги извадили на ксерокс, откъде бяха намерили - Не знам! Нарочно го направи, за да няма нищо в мен и да завися от други хора!
Но което беше важно, те смятаха, че правят нещо много, много важно. Обаче като почнаха да четат неговите неща, писани от затвора, те просто не можеха да издържат, защото те, по-младото поколение не познаваше нищо. Те не знаеха историята на Братството след заминаването на Учителя от 1945 г. до 1958 г. - до процеса. Не знаеха и не познаваха другите процеси, които са се развивали след това. Не познаваха силите, които действаха и не познаваха личностите, които изпълняваха онези заповеди, които тези сили се провеждаха чрез тях.
А като се проследи онова, което е писал Борис до Мария, ще се разбере. И затова аз сега през 2006 г. задвижих този материал. Онова, което имах от тези изповеди на Борис, озаглавени „Окованият ангел", аз ги дадох да се наберат на компютър, за да може да подготвиме онова, което беше останало от него. Никой няма право да се докосва до този материал, освен мене!
Освен това той имаше записи - на касетки беше диктувал. И някой от тех, аз бях предал на Марийка Марашлиева да ги изкара. Но накрая се предаде всичко на Полина от Видин, за да може да набере този материал. И този материал е набран, и чака да се публикува.
Така, че това нещо аз също съм го задвижил. И този материал, трябва да излезе. Аз съм използвал някои мисли от този материал и съм ги публикувал в „Изгревът", том III. Но едва ли някой го е чел, защото той е един много труден материал, не за възприятие, труден материал за възприемане! Виж „Изгревът", том III, с. 271-283 от 1995 г.
