И беше 1970 до 1975-1976 г., в разстояние на 5-6 години аз всяка седмица поставях въпроса да ми се предадат оригиналните записи, и да ми се предадат тетрадките - черните тефтери. Всека седмица аз поставях този въпрос пред Мария и Борис. Те ме гледаха като втрещени! И казвам: ,Добре де, вие сте на 75 години, защо не ги давате на мен, който съм на 30 години?" А Мария казваше: „Абе ние казва сме ги сложили тука при наши близки тука към Симеоново, към Бистрица - насам, нататък." - „Добре казвам, дайте ми адресите. Извикайте ги тези хора и ме посочете, че аз съм този, който трябва да ги приеме по-късно. И нека да стоят там."
Обаче, те не го правят. А защо не го правят ли? Ами защото те знаеха, че ако дойдат нещата при мен, те трябва да си заминат. А те искаха да останат още години наред, за да дочакат онези времена, за които беше казал Учителят, че ще дойдат хубави, светли, добри времена за тех. Но те не знаеха, че това се отнася за една друга епоха и за други поколения, които трябваше да дойдат. Ще се очакват!
