Тогава беше дошла и Павлина Даскалова, и я питаше пред мене да разкаже нещо, някакви опитности за Братството. А това тя го казва, защото аз бях задвижил тези неща, и тези идеи кръжаха. Но възрастните приятели не бяха лесни, и нямаше да разказват на когото срещнат такива неща.
И тя казва: „Ако аз седна и напиша историята на Братството, цялото Братство ще се обърне наопаки с корема нагоре, и с краката нагоре!" Онази я гледа: „Ама как така?" - „Ето така!" Мария беше убедена в това. Тя не помисли и не пожела да разказва на другиго онези неща, които разказваше на мен. Така, че имаше много неща за обръщане. Много хора, трябваше да се обърнат по корем, и много жени по корем, и трябваше да си вдигнат краката нагоре. Така, че не да бъдат разголени по плът, а трябваше да бъде разголена заблудата и отклонението! Но нямаше го човекът, който може да ги обърне!
Вие виждали ли сте как някой селянин оре с плуг земята, или с рало обръща оранта нагоре? Ами обръща я нагоре, за да се получи угар. Пък след месеци дойде още веднъж - обърне този угар, за да може да посее семето. Така, че не може да има оран, не може да има посев и след това да се посее житото, ако не се обърнат нещата с корема нагоре, и с краката нагоре. Това е в природата.
Та Учителят беше орал, орал, орал в тази българска нива, и беше сял още толкова много семето на Словото на Бога. Така, че само едно зрънце да беше влезло в нечия човешка глава, за да поникне там и да даде плод! - Едно, единствено зрънце!
Но това не стана. Едно семенце, едно зърно беше влезнало в Мария. То беше изкласило, но дойдоха онези другите, отсекоха го и го изядоха. Така, че някой път от едно семенце и от едно семе на дъб може да израсне дъб, и столетия наред да бъде истински дъб, и да стои като паметник, че някога този дъб е пораснал от един жълъд. Но този жълъд беше посаден по времето на Школата на Учителя, беше възраснал, но онези другите дойдоха и го отсекоха с брадва.
Така, че в един човешки живот от 78 години Мария мина през един много труден път, и мога да кажа, че нейния път завърши. Тя колкото можа си свърши своята работа, но тя не можа да остави нищо, и това означаваше провал в нейния живот, когато е пребивавала на Земята. И ако нещо беше спасено, това беше спасено чрез мен, а не чрез Борис и не чрез някой друг, които идваха, крадяха материалите, и Борис накрая ме изолира. Но не истинския Борис, а оня майстор Борис и врагът на Делото на Учителя и на Бялото Братство. Така са нещата.
Запомнете го, защото ще се срещнете във вашето време с майстор Борис! Той живее вечно и се явява чрез различни форми, и е напълно неузнаваем!
Написал съм го, за да го знаете! Ще го знаете, ако сте чели „Изгревът".
