Така се случи, че аз бях поставен в този дом като човек, който трябваше да дойде и да свърши една работа. Дали съм я свършил в онзи обем и в онази програма, която имах у себе си, и която беше създадена и сътворена от моя духовен ръководител? - Може би съм свършил към 30% от нея, а останалите 70% не свърших. Но не по моя вина! Така, че аз нямам вина за тези 70%! И вината е у другите! Вече знаете кои са тези хора!
И аз, трябва да разкажа за тех, за всичко и кой носи вината. Защото имаше хора, които носеха тази вина. И те ще си понесат последствията, не само за сега, но и в бъдещите векове! Така, че всеко нещо, което бе записано от мен, бе записано и добито, чрез насилие от моя страна! Да, казвам насилие, не молба. Аз правех и се карах с тех. Накрая тя, Мария веднъж много сериозно ми каза: „Ние бяхме предупредени много отдавна, че Невидимия свят ще изпрати човек при нас, който да поеме нещата, и ние се убедихме с Борис, че този човек, това си ти!" Казвам: „Добро утро! И Добър ден! И Добър вечер! Ами като сте се убедили, защо не ми предавате нещата и защо ми пречите и се размотавате?" Никакъв отговор. А защо ли?
Така, че това, което каза Мария, мен изобщо не ме учуди, че те беха убедени в това. Особено след като аз спасих Борис 1972 г., че след това той беше също много болен, че 1974 г., че още веднъж. Та три пъти съм го спасявал с моето умение като лекар, с моя жизнен кредит. Три пъти - не един, не два пъти, а три пъти! И той много пъти го признаваше, и то пред някои други възрастни, които бяха дошли, казва: „Той ми спаси три пъти живота!" И накрая стана враг! Ама врагът не беше истинския Борис, а оня мозайкаджийския дух, който още не мога да го търпя. Като си спомням, целия настръхвам, че ми открадна времето, силите, енергията и не можах да свърша никаква работа!
Но онова, което свърших е една може би да се каже не десета, не стотна част, а една хилядна част, от която аз трябваше да свърша. Това бе провал за мен! Не личен провал. А исторически провал, като сега зная, че съм изпратен да свърша точно тази работа!
