Домът, в който живееше Мария, бе една малка къщурка, купена преди много-много години от някой си, който е бил построил да му служи като малка виличка. Тя се състоеше от антре, в което се влизаше, дълго 3 метра, широко 2 метра. След това следваше една стаичка в дясно 3 на 3 метра - там, където беше леглото на Мария, и където спеше. След това имаше едно малко коридорче в ляво - 3 метра на 2 метра. И там беше кушетката на Борис, където той спеше години наред. Минаваше се през това коридорче и се влизаше в кухнята, която беше 2 на 2 метра.
По-късно бяха пристроили една стая, за да бъде стая, в която да се приюти Паша Теодорова - стенографката на Учителя, след като е била изгонена от Изгрева. Но тя е стояла там 6 месеца у тях, и след това не е могла да издържи на Мария и на Борис, не е могла да издържи на цялата обстановка. Помолила е другите приятели и те я взимат, и я завеждат в нейния си дом.
Обикновено посетителите започваха да се точат и да идват сутрин към 9 часа до 10 часа. Престояваха на обед, някои дори и следобед се мотаеха. Други пък идваха от 17 часа. Така идваха, престояваха, обядваха и си заминаваха. Не веднъж съм питал Мария: „Абе какво разговаряш с тези хора, на какви теми и какви въпроси повдигате и разрешавате?" Обикновено, аз когато отивах при тях, аз имах написани 10-15 въпроса, които ги повдигах пред тех, казвах моето мнение и исках те какво ще кажат по този въпрос. Обикновено Мария казваше своето мнение, Борис също, но накрая се оказваше, че това, което те казваха, изобщо не беше верно. Не че не беше верно, но това беше верно за една друга епоха, но не и за тази епоха в която живеехме тогава. Моето присъствие за тех беше интересно. От друга страна, когато аз говорех, исках да разглеждаме тактически и стратегически въпроси по отношение бъдещето на Делото на Учителя. Аз бях точен и категоричен, че Школата е дадена по времето на Учителя и в тази форма, която е била, няма да се върне тази форма. И освен това никое общество, държава и човек не може да възприеме онази форма, която е била по времето на Учителя. А защо не може да я възприеме? Ами защото последователите на Учителя не са били образци, и те като гледаха т.н. дъновисти, съдеха, че те са продукт на Учението на Петър Дънов. А това не беше така. Това не беше така, и това беше най-голямата беда за българите, и най-големата заблуда за българите! Българите се заблудиха по тези не образци, а за мен бяха карикатури.
