На следващата ни среща тя присъстваше, беше седнала на своя плетен стол, беше вдигнала краката си на едно столче. Така, че седнала, краката сложени на стъпалата на столчето. И ръцете й бяха сложени на самия стол, и така, че тя слушаше свободно, и понякога ни прекъсваше и добавяше някои неща, някои свои съображения. От този момент нашия контакт бе вече нещо повече от хора, които се събират, за да си кажат някоя и друга дума.
Така, че това бе една историческа среща, една историческа връзка за нея, и разбира се за мен. Отначало Борис ходеше на работа и когато аз посещавах техния дом, и тогава веднага се слагаше масата, поднасяше ми се кафе и сладкиши. И с Мария разговаряхме дълго, разглеждахме различните актуални проблеми на Братството. И тя разказваше някой опитности от времето на Учителя, така, че да потвърди своята теза. И ще питате, какво толкова сме разказвали, и какво толкова сме разговаряли? А-а-а, вие трябва да прочетете тези 22 тома от „Изгревът", и тогава ще видите всичко онова, което е написано в „Изгревът" е преминало през техните съзнания и през моето съзнание.
Само, когато прочетете тези 22 тома, тогава ще разберете какви са били проблемите и какво съм разговарял. Така че, когато аз казвам сега, че аз съм разглеждал проблемите, тези проблеми в момента са доказани с факти, със събития, с хора, с разкази, и със снимки в тези 22 тома на „Изгревът". Така че аз, когато разговарях с нея, аз си водех бележки обикновено на различни листчета.
И беше най-интересното, аз нали бех лекар, и носех в чантата си винаги бланки от рецепти. Така, че на обратната страна на рецептата от едната и другата страна аз си записвах, записвах ги, и си ги прибирах. И тя накрая се усмихне, и каже: „Е-е-е, ти пак сложи нещо в торбата!" Защо в торбата? Ами навремето българите, когато отиват на някое место, те си носят торба. Когато тръгват за некъде, пак си носят торба. В торбата са слагали всичко. Тогава не е имало чанти и разни други неща, а една обикновена торба в която се слага всичко, и се превързва отгоре с шнур. Така, че тя още от самото начало прозря, че тази чанта, която аз нося не е чанта, а е торба, и че в тази торба трябва да се сложи нещо. А това нещо се оказа, че е толкова голямо и огромно, че трудно можеше да се смести в тази торба, трудно можеше да се смести! И това бяха дни на разговори, години на разговори, бележки, бележки - изписани, сложени в торбата. И аз след това така си ги завързвах, и ги пазех. По-късно си ги прехвърлях в едно тефтерче.
