Когато за първи път се срещнах с Мария и Борис, беше 1969 г. Бях 30 годишен и при първата среща бях само с Борис. И седях в едно малко коридорче, на което имаше едно легло за Борис, и през което коридорче се минаваше от стаята на Мария, която беше 3 на 3 метра до кухнята. Или от кухнята се минаваше през това коридорче, където беше неговото легло, и се отиваше до нейната стая. Бях дошъл и се бех представил със своя програма и цел направо, без заобикаляне.
А преди да си назначиме среща, аз отидох при него, той беше в градината и ме пита: „Кой те изпраща?" Казвам: „Учителят ме изпраща." И понеже такива неща бяха му казвали много пъти много хора, които идваха от провинцията, че Бог ги изпраща, че Учителят ги изпраща при него, и той ги изслушваше, и виждаше дали е верно, или не е верно. А той имаше начин да разбере. Пример: Сега да дойде при мене някой и да каже: „Бог ме изпраща и Учителят ме изпраща." Аз първо ще го питам: „Ти чел ли си „Изгревът" от I до XXII том?" - „Не съм го чел." - „Тогава никакъв Бог не те изпраща и никакъв Учител! - Изчезвай от мен!" И го изгонвам!
Така беше и при Борис. Той беше минал през цялата Школа и познаваше нещата много добре. Както единия Борис ги познаваше, така оня другия се обучаваше.
Така, че аз си направих среща в един определен ден. Отивам, той ме покани в малкото коридорче, сядаме един до друг сбити. И през това време Мария Тодорова започва един път насам да минава, друг път нататък. Обаче, разстоянието от столовете до кревата е некъде 30-40 см. и тя минава така на ребро, да може да се промъкне между нашите столове. Обаче, аз станах неспокоен и казвам: „Тука ми се пречи! Аз не мога да се съсредоточа!" Той казва: „Как ти се пречи?" - „Ами ето казвам, тя минава насам-нататък. Иска да слуша какво говориме, и ми се пречи!" И когато Мария отново се опита да мине, защото тя усещаше, че нещо става тука, нещо необикновено става, защото през нея са минали стотици хиляди хора, но това нещо, което ставаше - за нея беше необикновено! И затова, и тя искаше да присъства. И тогава Борис й се скара, ама много остро, и каза: „Никой тука да не минава повече покрай мен, и зад мен!" Тя се стресна и си замина, затвори вратата.
И след това се разбра, че тя беше пак отворила вратата лекичко, и слушаше целия ни разговор. А аз през това време излагах своята програма. Каква програма ли? Ами програма. Аз имах програма, и сега имам програма как да се работи и какво да се работи, за да се остави историческа следа на Школата. И когато говорех за това нещо, те изобщо нямаха представа. Те живееха в един друг свят преди десетки, десетки години. Техното съзнание беше още по времето на Школата на Учителя, но това беше преди 30 години. Всичко беше променено.
И накрая казах на Борис, ами казвам: „Покани твоята съпруга, за да ме запознаеш с нея, а да не минава така насам-нататък и да ни безпокои. Защото казвам няма какво да се крие, аз казвам нещата направо." И така, после на изпращане той реши да ме изпрати, обаче влезнахме в стаята на Мария. Тя беше там, стана. Той ме представи и каза: „Ето човекът с когото работя и живея 50 години! Това е Мария. Това е моята Мария!" Така, че аз се здрависах, представих се, и й казах, че от следващия път разговорът с Борис ще се води в нейно присъствие. Тя кимна с глава, усмихна се и изведнъж цялото напрежение изчезна по въздуха, като че ли някакъв вятър отвя пушека от някакво пушливо огнище!
