Но когато дойдоха младите, които бяха завършили висше образование около 1970 г., и когато видяха тези прости и неуки хора занаятчии, те направо се отвратиха! Защото нямаше никакво покритие между Словото на Учителя и техния живот. Те казваха: „Това е било по времето на Учителя." - Така и така, така и така. И ако някой изваждаше някоя беседа на Учителя и показваше, че това, което казват не е верно, а Учителят е казал еди какво си, тогава те казваха: „Да, това Учителят го е казал за онова време, ама сега е друго време. Минали са 50-60 години, и трябва да се съобразяваме с новото време." Така се оправдаваха.
А то, времето беше едно и също. Времето беше едно и също, защото то се управляваше от Словото на Учителя. Така, че след 1957-1958 г., след като стана големия процес срещу Братството, след като беше направен големия обиск, след като беше унищожено физически Братството и след като беше унищожен, и пометен Изгрева, тези хора смятаха, че можеха да продължат в същата форма, която е била по времето на Учителя. А то не можеше да стане поради това, че времената бяха други - властта имаше други изисквания, и нямаше хора, които да отговорят на тези изисквания.
