Така, че този багаж се натоварваше в няколко чувала. След това се взимаше хляб, картофи, разни консерви, домати, чушки, и какви ли не работи. И се тръгваше на Рила. Закарваха се всички тези чували и щайги до хижа „Вада" с камион. От там се наемаха конете на Боре, който беше горски там, имаше Горски дом. Той отговаряше за целия Балкан по линията на Горското стопанство. И той имаше коне, и на тези коне - 4-5 коня, и те закарваха, товареха се конете с чувалите - по два чувала от тук, от там и полека-полека, те закарваха горе на Зеления Рид целия багаж.
Заплащаше се тогава скъпо - по 15 лева на кон. А 15 лева на кон, при положение, че това вече означава 1/7 от моята лекарска заплата. Та това не беше евтино, но и пътя беше много голям, а багажа тежък. Така, че тази такса си заслужаваше.
И така, Боре първо качи багажа, а аз през това време бях горе на Салоните, и си бях опънал палатката, бях отишъл по-рано. И така, Боре първо качи багажа, стовари палатките, стовари чувалите, и аз казвам: „Да не би някой да ги открадне?" И той казва: „Абе кой ще ги открадне, кой ще може да вдигне този чувал?" И след това слезна с конете, за да докара и следващите чували. Докара и следващите чували, отново ги хвърли, и след това полека-полека дойдоха качени на коне Мария и Борис. А пък Мария няколко пъти беше падала от коня, и как не си беше счупила някой крак или ръка, аз още се чудя! Тя просто не можеше да се държи на седлото на коня! Ами как ще се държи? - Тя беше 75 годишна, беше си сложила панталони, но тя никога не беше яздила кон! Те я придържаха отстрани, придържаха и него. И така, чрез конете качиха ги на Салоните. Дойдоха, аз помогнах да си опънат палатките, да си подредят нещата.
