От 1970 г., след като бях на работа в Своге, аз започнах да ходя на 7-те Рилски езера. Знаех че там има хижа, и че там мога да се подслоня. Отивах, носех си багаж и там престоявах по 10-15 дни. Заплащах си за нощувката на хижата. Бех си извадил туристическа карта, за да ползвам намаление. Носех си храна, там си готвех. И така, постоявах по 10-15 дни, и почивах на Рила.
Там имах възможност да се срещна с много хора, които се качваха на Рила. Но аз обикновено отивах на Рила през месец юни, защото тогава можех да взема по-лесно своята годишна отпуска. Защото през месец август, онези хора с които работех, искаха да ходят на море, и никой нямаше да ми даде отпуска. Така че, когато взимах отпуската си през месец юни, те беха доволни. А моята отпуска тогава беше много, много малка - цели 2 седмици! 14 дни работни отпуска - представяте ли си?! Лекар, който работи в болница, има годишна отпуска цели 14 дена!
Така, че аз 1970 г. бях там на тази хижа. После се запознах с Никола Нанков. И като му казах, че съм бил там, и той казва: „Абе аз имам една френска палатка. Аз съм я ползвал само една година - чисто нова. Ако искаш, мога да ти я продам." - „Колко струва?" И той каза: 110 лв. - „Дай да я видя." И той ми я показа - хубава френска палатка с двоен покрив, отдолу гумирана, затворена, заключена, така, че вода не можеше да влиза в нея отникъде. И аз извадих, и му дадох 110 лв., а това беше заплатата на един лекар за един месец. След това успях да си купя дюшек, след това успях да си купя спален чувал и да си оборудвам палатката. И така, аз вече имах палатка за летуването си 1972 г. И аз към тази палатка, имаше и чували за преспиване, и други неща. И аз в един чувал сложих тези неща, напълних една раница с храна, и се качих на 7-те Рилски езера.
Беше месец юли. И тогава аз реших да разпъна палатката. Но преди това аз там на Рила бях 10 дни. И почнаха да идват различни хора, влизаха в помещението, говореха. А аз бях свикнал сам да бъда, и аз нощно време не можех да спя! - Аз не можех да се излъча от тялото си. Това беше страшно мъчение! Бях принуден да усещам и да взимам техните влияния върху себе си, и беше мъчително!
