Така, че имах едно съновидение. Сънувам Борис, че той върви по планината. Срещам го, а той върви и ми казва, че не иска вече да се върне в тялото си на Земята, и ще си замине. Аз се разправям и се карам с него, че той трябва да се върне в тялото си на Земята, защото имам работа с него. И му изброявам по точки каква работа аз имам с него. Така, че той след като ме изслуша, и си тръгна да си върви по неговия път.
И като се събудих, аз си записах този сън в Невидимия свят, разказах го на Мария Тодорова. Тя слуша и казва: „Положението е много трудно! Ние сме на кръстопът, ние този проблем не можем да го решиме, ще го реши само Учителят." След няколко дни аз сънувам, че ние сме на някаква гара - железопътна гара. И във влака се намира Учителят. Той Се подава от прозореца, виждаме Неговата глава. Той Се усмихва, а аз, Мария Тодорова и Борис Николов сме на гарата - на перона. Влака тръгва, а ние оставаме тримата на перона. Учителят тръгва с влака, влака изчезва от погледа ни, ние се обръщаме и след това се връщаме. Аз и Мария вървим напред и се разправяме за ежедневните неща, които ни трябват тука в този „Малък дом", и какво ще правиме за Борис. А Борис върви след нас конфузен, с наведена глава и носи една голяма арфа. За какво е тази арфа, тогава аз не можах да разбера. Но аз разбрах, че вече опасността е минала, и че той ще оздравее. Така, че се даде едно разрешение от Учителя, и че трябва да продължиме борбата с неговото спасяване. Разказвам на Мария: „Добре де, всичко разбирам. Ами тази арфа, която носеше Борис какво значи?" Арфа, а той не може да свири на арфа. Той може да свири донякъде на флейта. Тя вдигна рамене и казва: „Ще почакаме, то ще се види какво представлява тази арфа."
