След това дойде време да поставя и още един въпрос: Ами, ако той почине, ако умре, какво ще стане след това, и как ще се развият всички положения около нея?
Бяхме седнали на масата и аз с молив в ръка отстоявах, и показвах всички точки, които аз бех записал с молив - всички доводи за и против. - „А ако Борис почине, то за мене няма да има условия тук на Земята, и аз за 6 месеца ще си замина! Това да знаеш." Това Мария Тодорова ми го повтори неколко пъти. - „Аз няма да мога да издържа на всички нападения срещу мене, на всички атаки срещу мене! А тези от Изгрева изобщо не знаят истината за мен и за Борис! Ти я знаеш, ти си я видял, тя ти се е открила, понеже беше приет в моя дом. И сега я виждаш, и сега я разбираш. Ето - Борис там е вързан и е разпънат на кръст на кревата. Над него влиза във вените му онази хранилка, която ти си приготвил. И така, той требва да се спаси. Той е в безсъзнание, но трябва да се върне истинския Борис в тялото си. Иначе, всичко е загубено. Братството без него ще погине." Аз казвам: „Слушай какво, Братството отдавна е погинало. И е погинало само, защото онзи мозайкаджийски дух влизаше в него, и имахме възможност да видиме какво правеше този мозайкаджийски дух. Така, че този мозайкаджийски дух отдавна беше ликвидирал Братството. Така, че аз за ликвидацията на Братството имам съвсем друг поглед и друго становище, и знам цялата истина. И Борис ги обърква, и точно оня майстор Борис влиза в него, той ги обърква всички, и той е виновен за всичко!" Тя ме гледаше и казва сериозно: „Виж какво, разбираме се така -и ти си прав, и аз съм права. Затова решавай - трябва ли да живее Борис или не? Аз съм го решила - той, трябва да бъде спасен на всяка цена!" И аз, трябваше да реша този въпрос тази нощ - тази нощ.
