И така, Борис говори на Вергилий на 2 декември 1972 г. Беше се събудил Борис Николов, беше си влезнал в тялото съвсем случайно. И го питам: „Е, какво ще ми кажеш?" И той казва: „Две неща да помниш от мен, и никога да не ги забравяш:
Първо - В Истината да не се разколебаваш.
И второ - Абсолютно никакъв страх пред каквито и условия да се намериш!"
Да, хубави пожелания, но това много трудно се изпълнява, и аз непрекъснато през целия си живот бях подложен на такива големи атаки, и вътре в себе си имах един непреодолим страх - страхът да не ме предадат отвътре и отвън, страхът да не ми приберат нещата, и да ги унищожат! И страхът да не се проваля в този живот, и страхът да не би да не мога да направя нищо! Това беше един огромен страх!
Ето, това съм го записал 1972 г. От тогава са минали 38 години. Тоя страх е непрекъснато в мен, той винаги ме съпровожда. И, което е най-важното - непрекъснато се увеличава! Това го казвам, за да знаете цената на моя труд и това, което аз съм направил сега до 19 май 2006 г.!
