Един ден отивам, и какво да видя! Имаше сладкиши, а до сладкишите беше сложен един капан за мишки. По ония години имаше много мишки и се правеха специални капани от тел, от мрежа. Така, че мишката влиза вътре, лакомството, което е за мишката - сирене или нещо друго се закачваше на една кука, мишката поемаше и капака се затваряше, и тя оставаше в капана. Това беше капана за мишки. И аз гледам тука сложен капан - сложена стръв сирене, отворен капак. Значи - чака се мишката. За какво е този капан?
Влиза Станка и питам: „Абе Станке, тука гледам сте сложили един капан." И тя казва: „Мани, мани, мани, остави, тука Мария ми се кара една седмица, не можеме да намериме капана за мишки! Едвам го намерихме, пък после два дена го мия, го стържа да го подготвя за мишките." - „Ама казвам, защо ви е този капан? Аз не виждам тука мишки." - „А-а-а, има мишки. Те ядат сладкишите, и сладкишите намаляха!" Аз се засмях! Аз се засмях и казвам: „Станке, мишката съм аз! Аз ям от тия сладкиши. Много ми харесват!" И Станка отива, и довежда Мария. И казвам: „Мария, махнете този капан, мишката съм аз. Аз ям от тези сладкиши. Ям тези сладкиши, докато вие пеете там с онези гостите! А аз тука седя и ви чакам - неизгвернат, като роб!"
Мария ме поглежда и нищо не каза. Станка се смееше и после много пъти ми разказваше, че колко време е търсила този капан за мишки, колко време го е стъргала, миела, за да го подготви, за да бъде лъснат, и да не мирише на мишки, а да мирише на някакво лакомство, за да влезне вътре в този капан въпросната мишка, защото е яла от сладкишите, които Мария беше подготвила за гостите! А аз не бех гост!
Та в този капан за мишки аз не се хванах тогава, когато беше жива Мария. Но когато почина Мария, когато си замина Мария, този капан, който те изхвърлиха, той съществуваше на друго място. И аз се хванах като мишка в друг капан, когато тя си замина. И този капан беше сложен от Борис. А този капан беше сложен, и аз бех вкаран вътре в този капан. И тогава знаете ли какво правеха? Имаха два начина: Онези, които бяха така миролюбиви и състрадателни отиваха навън в двора, отваряха капана за мишките и мишката излизаше, и побягваше от капана. И понеже беше преживяла много време в капана, и тя никога повече не влизаше в дома, за да не бъде хваната втори път. Това е единия случай. А втория случай? - Взимат капана с мишката и потапят капана в една кофа, пълна с вода. И така удавят мишката. Та аз бях вкаран в капана и затворен. И сега, трябваше или да ме пуснат - да излезна от капана, или да ме набутат в кофата с вода, и да загина!
И те смятаха не да ме пуснат, а да ме сложат в кофата с вода. Обаче, една вечер някой дойде, отвори капака на капана, аз излезнах и си казах: „Вече съм свободен и от сега нататък вие никога няма да ме видите повече като мишка, или като мишок! А ще ме видите такъв какъвто съм, в сила и във власт да взимам решения!"
И това беше моето окончателно решение, и аз след това преустанових да ходя и да се срещам с Борис. Защо? Защото Борис го нямаше вече в тялото му. Той беше напуснал тялото си. А друг - Майстор Борис беше влезнал в него. И той довърши своето разрушително дело както със своите съвременници, както с останалите съвременници от времето на Учителя, така със Словото на Учителя, така с всичко.
Ето, това е разказа за сладкишите на Мария Тодорова и капана за мишките.
