НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

13.9. Денят на Учителя - 27 декември. Сладкишите ме чакаха

Вергилий Кръстев ТОМ 31
Алтернативен линк

13.9. ДЕНЯТ НА УЧИТЕЛЯ - 27 ДЕКЕМВРИ. СЛАДКИШИТЕ МЕ ЧАКАХА


И така, на 27 декември, това е деня на заминаването на Учителя от Земята. Тя навремето се беше нарекла да събира живи приятели, и да ги поканва поименно на този празник. Обикновено поканваше десетина човека. Аз съм присъствал веднъж, когато беше поканила десетина човека, и аз случайно бях там, и тя ме покани, за да присъствам. Но всека година идваха различни такива поканени гости. Аз съм присъствал, може би само два пъти. Но имаше, два пъти съм присъствал иначе, когато бяхме тримата - аз, Мария и Борис. И тогава се извикваше къщната помощница Станка. А това беше онази година, когато Борис се разболя некъде по средата на декември - ноември, декември. Едвам оживя, външната порта беше затворена. И ние прекарахме този ден тримата. Ядохме сладкиши, първо, второ, трето. Мария изсвири някой песни, и така завърши този ден.

А което е също важно, трябва да спомена, че когато идваха гости, аз стоях в друга една стаичка и там стоях. И слушах как гостите пееха, как Мария им свиреше на пианото. Чуваше се всичко. Аз стоя затворен, сам, както се казва отхвърлен от всички! Ония там от другата страна пееха, ядеха сладкиши, радваха се на това гостуване. Аз слушах, захвърлен не като Пепеляшка, а като някой роб - неизгвернат роб! Седя и чакам, за да дойде моето време, за да мога да работя с тех. А моята работа бе трудна и как съм издържал - аз не зная! Такова нещо аз на този етап никога не бих могъл да издържа повече от една минута!

И така, обикновено при такива празници се правеха много лакомства и сладкиши - най-малко 5-6-7 до 10 вида сладкиши! Че и торти се правеха, и т.н. И всички тези сладкиши се държаха в тази стая, където аз отсядах, докато имаше в другата стая гости. Влизам вътре - наредени сготвените и приготвени сладкиши в големи чинии, сложени там на кревата, и на масата. Имаше 2-3 маси. Седят и ме чакат, да чакат ме! Аз се оглеждам, ония пеят и свирят там, веселят се. И аз казвам: „А-а-а, тези сладкиши са за мен!" И така, от време на време си похапвам ту от едната чиния, ту от другата чиния, ту от третата, четвъртата, петата, шестата и т.н. И така, аз опитвах сладкиш след сладкиш, и те сладкишите намаляваха. Обаче, аз не им обръщах внимание.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ