И ще ви разкажа още нещо. Аз по това време с много мъки и неволи, успях да я убедя да запиша изпълнението на Мария Тодорова на песните на Учителя, които тя изпълняваше на пианото. А това нещо аз го движих няколко години. И веднъж с Мария работиме, записвам песните, които тя свиреше, а той котаракът Мачо идва, и проточва такъв вой, ама в такава октава, че на мен ми се смръзна кръвта като го слушах! Мария спря да свири и се разстрои! И стана от стола пред пианото, седна на стола си, и мълчи. И аз казвам: „Слушай бе Мария, защо не го махнете този котарак? Виждаш, че две години аз се старая да те накарам да се подготвиш, колко труд ти полагаш. И когато аз дойда, все някой пречи! Пример - кой пречи ли? Ами ето, аз дойда и твоите ръце и пръсти са надути от твоя артрит. И те са почервенели, надути и ти не можеш да свириш! А аз идвах специално, за да запиша. Ето, сега твоите пръсти не са подути, ръцете не те болят, трябваше да запишем нещо. А този котарак и враг влезна, и ни спря! Е, сега, той котарак ли е, или е враг? За мен е враг!" Тя нищо не каза. Какво може да каже? Няма какво да каже! Нещата са ясни, от по-ясни. И така, той ни попречи, и тя в този ден не можеше да работи с пианото, и не можеше да записва.
Така, че следващия път, когато аз отидох, аз бех решил да взема мерки и да заключа с ключ всяка една врата. Обаче, когато отидох, оказа се, че не трябва да заключвам вратите, защото друг се беше явил и той беше заключил пръстите и китките на Мария. Те бяха подути, зачервени. Беше се явила една атака - ръцете й бяха подути, и тя не можа да свири. Ето, давам ви пример каква роля играеше този котарак и каква битка съм водел с него, и как бях зависим от него. Вие бихте ли могли да издържите такова нещо?
А ако аз си бях в собствения дом, щех да го хвана за опашката, не да го завъртя три пъти около себе си и да го изхвърля, нали на 20-30 метра от себе си, аз щех да го ударя, както на времето правехме децата - ще го бия така, както се бие маче от дирек. Да, това много пъти исках да го направя, но нямаше как да го направя. В двора на Борис и Мария наистина имаше дървета, и подходящи за тази работа. Имаше котарак, имаше опашка, но те не биха позволили такова нещо да направя. И този котарак си изигра докрай своята роля!
Мария напусна земния си живот, погребаха я, и в същия миг този котарак изчезна. Отиде и се затири натам, където никой не знаеше къде е, и той повече не се видя. А аз, трябваше да напиша тези неща и след време ще ви покажа снимката на този велик актьор - котаракът Мачо, и този велик враг, за да видите как аз съм работил. И тогава ще ви питам: „Вие бихте ли могли да издържите и да се изправите с един такъв великан, с един такъв великан в котешка форма, наречен Мачо, с вдигната опашка, и с проточен вой и рев на магаре?" - Няма да издържите!
