Така, че идваме до финала. Най-беше интересното, когато се разболя Мария 1975-1976 г., и всички вече виждахме, че тя си заминава от този свят, и че това бяха нейните последни дни. И тя повече беше полегнала на легло, и не можеше да се движи. Тогава този котарак се разхождаше насам-нататък и мълчеше, и гледаше уплашено. Обаче, дойде време, Мария си замина, почина, погребаха я. И след време аз отивам при тех, аз не присъствах на погребението на Мария, защото аз не знаех, че си е заминала - бях в Своге. Пък и да бех знаел, нямаше да отида на погребението, защото аз каквото трябваше, направих. С нея се разбрах, с нея се сбогувахме. И това нещо аз съм го описал.
И така, може би след една седмица след нейното погребение аз отивам там, Станка - къщната помощница и слугиня ми казва следното: „Ти знаеш ли какво стана?" - „Какво стана?" - „Ама казва Мария в момента, когато си замина, в същия момент този котарак изчезна, напусна стаята и къщата. Беше отворена вратата и той никога вече не се върна тук. Къде отиде, къде се свря - никой не разбра!" Това беше прието много драматично в този момент. И всички бяха потресени от напускането на Мачо, на котаракът Мачо. Значи те не бяха потресени от заминаването на Мария, защото тя боледуваше последните 6-7 месеци, и всички виждаха и очакваха, че ще дойде време, когато тя ще си замине, когато тя ще почине, и ще бъде погребана! Дойде това време, тя почина, погребаха я, и край. Обаче, напускането на този котарак Мачо се прие не само като поличба, не само като знак, а като нещо много важно. Като, че ли много важен човек е напуснал този дом! Да, беше много важен човек, най-важния човек в този дом - най-големия враг на този дом, който беше влезнал в този котарак! И онзи, който го направляваше отгоре - бяха свързани с едно.
Онзи беше горе - този, който правеше сценария, беше режисьора, а този котарак Мачо - с вирната опашка и с рева на магаре, беше главния изпълнител. И той си изпълняваше много добре своята роля!
