И точно тогава, в момента, когато аз заговарях по тези братски проблеми, идваше котаракът Мачо с вдигната опашка. Идва от коридора, навлиза в стаята и мяука! Ама това не е мяучене на някакъв котарак, или на некаква котка. Това дори не е и някакво особено мяучене, което сте чували, когато котараците през пролетта правят своята котешка любов. Не! Това е някакъв рев! - Той е един проточен вой в една такава тоналност, че тези вибрации, които излизат от неговата котешка уста, навлизат в ушите ти, вървят по въздуха. И нещо така отвътре отсича нишката по която тече разговора. И разговора секваше. Този котарак затова беше дошъл, и затова изрева така протежно, за да прекъсне нашия разговор!
Първият път, когато ми показа своето изкуство и ми демонстрира това нещо, аз спрях да говоря. Обърнах глава и го наблюдавам как върви с вдигната опашка, как си отваря долната широко отворена уста на муцуната, и реве като магаре. Вие нали сте виждали и сте чували как реве магаре? - Направо се удивих! Съжалявам, че при тези случки аз не се сетих да го запиша на магнетофонен запис този котешки рев, който приличаше на рева на едно магаре!
Гледам го, разговорът ни секна! Мария се усмихва, а Борис мълчи недоволно. И аз питам: „Този котарак винаги ли така мяуче и реве, когато идват гости?" Те мълчат. - „Този котарак винаги ли така се явява и реве като магаре, когато идват гости и говорите по братски въпроси, за да се спре, да секне този разговор?" Те мълчат, не отговарят на моя въпрос.
Гледам котарака и казвам: „Сега духовете влезнаха в котарака и се разхождат в стаята в неговата котешка форма, карат го да ми пречи като мяука и реве по този начин, и да спре нашия разговор." Това го казвам, те ме оглеждат и мълчат. С това нещо завършва моето наблюдение. И той ме оглежда недоволен от това, което казвам за него, вдига опашка и надава още по-силен и яростен вой. Така, че Борис не издържа, скача, протегна дългата си ръка и то лява ръка, защото той е левак - работи с лявата си ръка. Че като хвана една голяма пръчка, която беше към 2 метра, и която стоеше изправена до вратата, че като замахна срещу него, но не можа да го удари, защото пръчката беше голяма, и той удари някакъв стол. А котаракът Мачо като видя, че Борис взе пръчката, моментално си сви опашката, за да покаже, че той напуска стаята. И той напусна стаята, отиде в коридора, обаче, Борис го следваше. И чувах, как пръчката бие по стената на малкото килерче. И накрая, Борис вероятно успя да го наложи с пръчката. И накрая се чу един наистина съзерцателен вой на ударен с пръчка котарак! Борис се връща, остава пръчката там до стената, и сяда на стола си - мълчи. Мария също седи в стола си, недоволна, че е ударен котарака, но мълчи. Аз се обръщам и питам: „Тази пръчка от колко време седи тука, изправена до вратата?" Борис отговаря: „От много отдавна!" -„Тази пръчка за какво служи?" Борис отговаря: „За две неща - да махам пердето на прозореца сутрин, когато се събуждам и за котарака."
