Така, че вие ще ме запитате: „Какво точно и какво сме разговаряли с тех, и какво сме разсъждавали?" - Ама много неща.
Вие да не смятате, че Школата от 22 години няма проблеми? - Много проблеми! Тези проблеми, ще видите в поредицата от „Изгревът" от 22 тома. И аз също имах други схващания, противоположни на техните. Аз бях от друга епоха, аз идвах от друга Школа. Аз идвах от миналата епоха на човечеството и носех в себе си онзи заряд, който го бяха втъкали в мене, за да се съхрани и запази Словото на Учителя. За мен беше престъпление тази пасивност! За мене беше престъпление тази безотговорност, която те провеждаха към Школата на Учителя и към Неговото Слово! Защо?
Ама те бяха блокирани - психически и физически! Психически нищо не можеха да направят, физически - те чакаха условия отвън, но комунистическата власт беше всичко блокирала. Значи, пълен застой!
А през това време те, трябваше да работят. Как трябваше да работят? Но те не бяха готови! Те искаха външна реализация, те искаха да бъдат проповедници. Те искаха да обясняват на българския народ какво значи това Учение, че те са много големи величия, че те са постигнали нещо много, много, много! А като ги погледнеш, те бяха обикновени хора, които бяха научили много неща, но нищо не бяха приложили в живота си.
И веднъж един от възрастните приятели споменава: „Учителю, ама аз нищо не си спомням от това, което говорихте досега!" И Учителя казва: „Ти вегетарианец ли си?" - „Ами да, вегетарианец съм." И Той казва Учителят към него: „Е, това, че ти стана вегетарианец, не е малко постижение, а големо постижение в твоя живот!" - „Така ли Учителю?" -„Да, това е голямо постижение! Не всеки може да стане вегетарианец." - „Ама защо Учителю?" - „Защото идеята за вегетарианството, се намира на 3 000 км. над Земята като пояс. Значи, за да се добереш до идеята на вегетарианството, съзнанието ти трябва да се качи горе, да се закачи, да свали тази идея, и да я реализира в живота си. Това, че си станал вегетарианец, значи ти си се качил горе, свалил си тази идея от 3 000 км., и тя е в тебе. А това не е малко в твоя живот!" - „Така ли Учителю?" -„Така." - „Значи аз не съм загубен?" - „Не си загубен. В следващия живот ще направиш следващото, което трябва да се направи."
Ето така. Така, че трябваше да се прескочи бариерата на другата епоха - епохата, която беше преминала. Те не можеха да я прескочат, защото беше друга епоха и те живееха с миналата епоха, а физически остаряваха, и един след друг измираха, и си отиваха.
И сега, кое е най-важното? Най-важното е, че те бяха съхранили в себе си, в съзнанието си някакво присъствие от Школата на Учителя. Но те не можеха и не знаеха как да го изразят, и как да го оставят за следващите поколения. Те изобщо не се интересуваха за някаква приемственост. Те се интересуваха дотолкова, доколкото да станат ръководители на този народ. Не само ръководители, да бъдат проповедници. Ама това се отнасяше за всички онези живи последователи на Учителя, които аз заварих, и чиито опитности се намират в поредицата на „Изгревът".
