Ще каже някой: „Ето, той се възгордява!" Как ще се възгордявам? Намери ли се някой да го направи това, което аз съм направил? - Няма такъв човек! Ето, ще ви дам един пример. На последния концерт на 22 октомври 2005 г., аз съм организатор на концерта. И този концерт се записва, освен с апаратурата, която имаме на магнетофонен запис, едновременно има и две камери, които записват концерта. По едно време идва един и казва: „Абе вие какво правите бе, какви сте вие окултни ученици? Но малко скромност бе, какви са тия камери, какви са тия чудесий?" Идва така и говори разпалено. Аз пристъпих към него, и го питам: „Ти знаеш ли кой съм аз?" Той казва: „Не знам." - „Ами ти знаеш ли, че аз съм организаторът на този концерт?" - „Не знам." - „Ела да ти покажа нещо." Завеждам го до масата на която са разположени последователно всички 21 тома от „Изгревът". И го питам: „Ти познаваш ли тези книги?" Той седи и гледа. -„Ти купил ли си нещо от тези книги?" Мълчи! - „Знаеш ли, че аз съм този, който е издал тези 21 тома? Това съм го направил аз, но не и ти, и не от онези, които са в тази зала, които са 250 човека! За каква скромност ти ми говориш, когато пред теб стоят тези 21 тома, и ти не си купил нито един, и не си прочел нищо?! Значи ти нищо не знаеш, и няма откъде да знаеш!"
Онзи мига, мига, мига и продължи да говори: „Трябва скромност, трябва смирение, трябва смирение." И аз му казах: „Слушай какво, аз не съм скромен, аз не съм смирен, защото зад мене стоят тези 21 тома! Ти можеш да бъдеш скромен, ти можеш да бъдеш смирен, защото зад тебе не стои нищо!" Ето това е положението. Те бяха никаквици, но големи врагове!
