В многобройните си разговори с Мария, се стремях да се добера до нейните оригинални тетрадки, до нейния архив, до онова, което бе запазено от нея. Може би да ви бъде чудно, но през време на едно цело десетилетие, на цели 10 години престой и посещение в този дом, аз не получих от нея приживе, докато беше жива нито един ред написано от нея върху листче хартия. Казвам не лист, а листче хартия. Как е възможно ли? - Ето така. Това бе възможно, и това бе една истина. Какво означаваше това? - Означаваше точно това, което аз изпълнявах и точно това, което аз изтъквам.
Аз съм изпратен при тях, за да спася каквото е останало, и да го предам на следващото поколение, а те смятаха съвсем друго нещо. Тя смяташе, че ще има условия, и ще има време да направи сама тези неща за които аз говоря. Но забележете: тя нямаше концепция! Как така? - Ами така. Аз в съзнанието си имах точна конструкция, рамките: какво, що, как и т.н. Аз доказвах непрекъснато, че тя няма да има условия в този си живот, и че няма по-подходящо време за самата нея сега да седне и да работи. А как ще работи? Ами те бяха заети от сутрин до вечер с посрещане и изпращане на гости. И тези гости губеха времето, губеха им силите, но те без тези гости не можеха - те беха свикнали с тех.
Нали ви разказах как бех направил опит, и затворих портите и вратника. И те на третия-четвъртия час след това, след като се върнаха 5-6 гости, почнаха да треперят, и двамата и казаха: „Ние не можеме без гостите! Отвори портата!" Отворих портата, влезнаха гостите, нахлуха и откраднаха моето време, което беше ми определено от Невидимия свят, за да свърша някаква работа с тех. И така, аз търсех нейните тетрадки, и нейните материали. Но тези тетрадки не бяха в дома им. Бяха сложени на много места при техни познати, поради страх от честите обиски, които правеше Комунистическата власт чрез своята Милиция. Там каквото намираше, прибираше в чували и унищожаваше, изгаряше всичко. Какво всичко? - Беседите на Учителя, ръкописи на ръка, ръкописи на пишеща машина, ноти, нотни тетрадки - всичко, което имаше останало от времето на Школата на Учителя. А каква беше целта? - Да няма нищо, да се затрие всичко и да няма никаква следа!
