Обаче, другите неща не дойдоха. Всички онези музикални листове, неща - не дойдоха. Пример: тя имаше една Песнарка, която беше издала и която стоеше на пианото, и когато трябваше да свири, свиреше по нея. Обаче, имаше една такава работа, че навремето, когато са издавали тази Песнарка, тя е издавана много тайно, издавана е във Военна печатница в Картографския институт - там, където са се печатали военните карти, там, където е секретна работата. А това е било задвижено от Борис Рогев, който е бил шеф на тази печатница, а той е бил военен. Така че той е разрешил отпечатването. И затова не е могло да се извади нито един лист хартия от този песнарски текст, за да се коригира. Нещо влезне ли там, не може да излезне. И чак, когато е отпечатана, тя е сложена вече в склада за изход. И Неделчо Попов отива, натоварват я на една каруца, и я докарват на Изгрева тайно и потайно - скриват я. Не казват на никого, защото ако знаят ще ги наклеветят, ще дойде Милицията и ще прибере всичко, и ще унищожи всичко. Така, че имаше в тази Песнарка някои дребни грешки поради това, че не са направени корекции. И тя лично си беше сложила корекциите с молив към някой от песните. И ми ги показваше: „Ето тука виждаш ли тази дребна грешка, тази нота, еди какво си, еди що си - аз съм я поправила." И аз исках да прибера тази тетрадка. И Борис каза: „Да, ще ти я дам."
Отиваме веднъж и гледам, Песнарката я няма на пианото. Питам: „Къде е Песнарката?" Ами казва: „Коя Песнарка?" - „Ами тази Песнарка". Ами казва: „Не знам!" - „На кого си я дал?" - „Не знам." Значи някой я беше взел. Той беше я дал на някого. Представяте ли си бе! - Той не я дава на мен, а я дава на друг. Т.е. тия сили, които се изявяваха чрез него като проводник, беха и воюваха срещу моята работа.
Аз направих грешка. Каква грешка? Абе по едно време ми хрумна да му занеса една моя нова Песнарка, която имах, да я сложа там, и да взема Песнарката на Мария. Но след това забравих и казвам: „Абе какво ще нося тази Песнарка, и само ще разнасям Песнарки насам-нататък! Ще я взема тази." Обаче, тази изчезна и беше предадена на враговете. Врагът работи с врагът! А само аз можех да свърша тази работа с песните на Учителя, защото аз бех единствения човек на който тя разказваше с подробности много неща, макар че не бях музикант. Тези много неща бяха описани в „Изгревът", том I. Само аз знаех нещата, аз можех да свърша тази работа, която тя не довърши. А как можех да я довърша? Ами аз знаех как са нещата. Щях да намеря един музикант, доверено лице, ще му кажа: „Тази песен, положението с нея е това, това, това, това. Моля ти се, ето оригиналите, и свърши тази работа".
