7.6. ЧЕРУПКИТЕ, ИЗХВЪРЛЕНИ НА БРЕГА НА МОРЕТО И СНИМКИТЕ
И така, това бяха обикновени човешки черупки, черупки, изхвърлени на брега на морето. На брега на морето, изхвърлени от времето в една забрава. И трябваше да се прибере всичко, което бе останало, за да може в бъдеще онези поколения, които дойдат, по тези черупки да съдят за времето на Школата на Учителя. Да, това трябваше да се направи, и аз събирах черупките в разстояние на много-много години.
И мога да кажа, че когато подредих тези черупки, то Дух слезна върху тях! Те оживяха и от всека черупка излезна едно същество, и това същество настояваше да влезне в „Изгревът". И те влезнаха в „Изгревът". Но беше много, много трудно! Погледнете „Изгревът", том XXII, погледнете тези снимки на тези хора. Те са били живи хора, и днес са живи. И, когато оформях снимките, те стояха над мен, и всеки настояваше да влезне неговата снимка. Пример: аз бях подготвил към 200 страници снимки, но се оказа, че това са много страници - нямаше да се справиме. И тогава аз реших, след като Вихър Пенков каза: „Ами дай, ще ги направиме 144 страници." Това е едно число, което знаете, че е съставено от 12 по 12 = 144. А 144 е едно число, което го има в Евангелието, в Откровението. И това представлява числото на 144 хиляди ангели. Тези ангели, които са в Невидимия свят и които представляват невидимото Бяло Братство. Така, че аз бях подготвил 200 страници снимки, а това бяха образите на към 300 човека. И когато, трябваше да отделя най-важните, онези другите протестираха, че не ги включвам. И то не само протестираха, те воюваха срещу мен. И тогава аз реших, и направих следното: в края на „Изгревът", том XXII сложих един показалец, и там написах имената на всички, които ги е имало и на всички хора, които са упоменати в този том. И отбелязах къде, в кой том и на коя страница се намират техните снимки. Така, че по този показалец всеки може да провери къде се намират человеческите черупки, изхвърлени от морето на забравата на песъка в София. Ето -това беше положението!
