Та имаше и други такива случаи. Много имаше такива случаи. Така, че аз трябваше да се справя с този проблем - проблема, че аз бях изпратен там за 10 години да свърша една работа. И това, което аз свърших, беше една хилядна част от онова, което можах да свърша. Другата част, която се равняваше на 999 части, те го откраднаха като време и като сили, и ги запряха. Те ми крадяха и идеите. Аз тогава имах много идеи, казвах ги, те ги поемаха, опропастяваха ги. Понякога ги даваха, че това са техни идеи, и беше много-много смешно!
Имаше такива случаи, когато аз кажа една идея и след време Борис Николов тази идея, вземе че я запише, и я напише в неговите послания, които той изпращаше по време на т.н. братски празници. Прочета посланието, видя си идеята и казвам: „Какво падение!" Крадеха ми идеите. А имаше и други моменти, когато аз казвах тези идеи на други хора. Те идваха пред Борис и ги казваха, че са техни идеи, а те не знаеха, че аз това бех го развил преди 1-2 месеца. И, когато аз го чувах, и казвам: „Абе помните ли, ами това нещо аз го казвах и го разглеждах преди 2-3 месеца?" Той казва - първата част, но какво следва във втората част, какво следва в третата част?"
Сега, може би ви прави впечатление, че аз непрекъснато говоря за някои неща, за онзи живот, който те живееха и проблемите, които имаха по онези времена. А какви беха тези проблеми? Ами тези проблеми са записани в „Изгревът", който в момента на този етап е 22 тома. Там са проблемите, там са идеите. Аз съм се занимавал с тези неща. А след 1990 г. това, което ми се стовари над главата и трябваше да разрешавам, аз това нещо го описвам в т.н. глава „Духът на Истината и Духът на заблужденията."
И така, тези, които ги хулеха, тези, които ги псуваха на ум или на яве, понякога стояха пред Борис смирени, с подвити опашки пред тях. Те си седяха, аз пристигах там, онези ме виждаха, смущаваха се, защото знаеха какво са разказали пред мене и какво са говорили пред мен. И се страхуваха да не би аз да ги издам на Борис и на Мария! Но аз си мълчех. Аз вече виждах какво представляват и едните и другите, и беше безполезно! Понякога аз ги разказвах тези неща. Онези ме оглеждаха, поглеждаха и казваха: „Ние сме свикнали на тези неща." Но аз не бях свикнал.
