През тези години, когато аз я записвах, тя беше подложена на много големи гонения от страна на т.н. братя и сестри от Братството! Никой не я обичаше! Те я мразеха! Всички я обвиняваха, всички говореха срещу нея неща, които изобщо не бяха верни! Аз това нещо съм го проверявал впоследствие. Но те бяха верни в едно друго отношение. Те атакуваха в нея нещо друго, което по-късно разбрах. Те искаха да я премахнат, за да бъдат с развързани ръце, за да могат да се доближат и да дойдат до Борис Николов, и безпрепятствено да боравят с него, и да го движат и да вършат с него каквото си искат. Но Мария стоеше, и охраняваше Борис. Тя беше главната бариера, която стоеше между тях и Борис и тя съхраняваше Борис. А те искаха да я отстранят. В това лично се убедих, присъствах на тези случки и аз взех участие в онази борба, която се водеше тогава. И тази битка, и тази борба беше жестока! Много хора изгоряха, изгоряха и си заминаха, и напуснаха този свят. Аз стоях на заден план, наблюдавах всичко.
В онези години аз се криех, криех контакта си с тях по много съображения. И тази моя предпазна мерка беше напълно сполучлива. Когато идваха при тях гости, аз преминавах в една задна стаичка, където седях или лежах на кревата и почивах. И си отбелязвах в моите листчета всичко, което бях чул, и което беше ми разказано. Мислих, работих с ума си, прекарвах в съзнанието си всички преминали неща и разговори, така както се записваше един разговор на една магнетофонна лента. Вие нали знаете, че тази магнетофонна лента може да се върне назад и да възстанови онзи записан разговор. Така аз връщах тези записани магнетофонни ленти в моето съзнание назад, и възстановявах всичко, което бях записал. И го записвах на лист хартия.
Обикновено онези, които идваха при тях седяха, разговаряха. От време на време Мария ги напускаше, все едно, че отиваше до кухнята, минаваше през мен, казваше ми онези, които са дошли, за какво става въпрос. И отново отиваше при тях. Аз стоях в моята стаичка, а те обядваха с гостите. Тогава къщната помощница и слугинята Станка, ми донасяше също един поднос. Аз също обядвах, обядвах сам. И това не беше ден-два. Това бяха много дни. Това бяха дни на жестока борба, и битка! Те искаха и те бяха изпратени за това да им отнемат силите, да им отнемат времето, и да попречат за това, за което аз съм отишъл.
Представяте ли си? Аз идвам от Своге, от 100 километра, аз трябва да си подготвя деня да бъде свободен. Аз идвам със своя програма, със записани въпроси, аз идвам, а там след минути идваха други братя и сестри, които трябваше да бъдат приети. А аз за тях бях никой, никой, неизгвернат! Неизгвернат от така нареченото Общество Бяло Братство. За мен това не беше Общество Бяло Братство! За мен те бяха врагове, защото ми пречеха на моята работа и заангажирваха, и отнемаха времето и силите на Мария Тодорова и Борис Николов!
