И сега, кое е най-важното? - Най-важното е, че навсякъде където аз минавах ме оглеждаха подозрително, недоверчиво, но аз имах в себе си много голяма сила! Бяха се развили в мене някой ясновидски способности, бяха се разработили някой центрове в мозъка ми и бях много категоричен за някой неща. Където минавах, аз направо казвах някой неща и им пророкувах. Казвах им и им разглеждах някой лични проблеми, без те да ме питат. Всички стояха като препарирани пред мене! Имаше в мене една голяма пророческа сила! И което беше най-важното - всичко, което аз им казвах, беше верно! Гледаха ме, гледаха ме и не можеха да повярват, че такова нещо им се случва, и такъв човек е застанал пред тех! Имах ясновидски дар, имах ясновидски успех, имах пророчество! Тогава преминавах през такава фаза на развитие. Исках да проверя това, което преминаваше през мене дали е вярно, дали се осъществява, дали се реализира и дали накрая се сбъдва това, което казвах. Всичкото това нещо, впоследствие се оказваше, че е вярно. Вярно беше това, че това, което казвах беше вярно, това, което казвах, че ще се случи - се случваше. И това, което пророкувах в бъдещето - следващите 10-15 години, то всичко се сбъдна. И на онези хора, на които им бях казал, те го помнеха, знаеха. И когато чуеха името ми, припомняха си за техното оживление, с което ме посрещаха. И това нещо знаех и те знаеха, че никога нямаше да им се повтори! И то не се повтори.
