И така, продължавам разказа си, и се намирам на тази поляна. След това виждам една сграда, която е на два етажа. Влизам по една дървена стълба, и се качвам на втория етаж. Стаята е затворена с катинар. Аз имам ключ от тази врата, този ключ е в мене. Изваждам ключа, искам да отворя вратата и да влезна. Но най-интересното е, че друг отвътре, от другата страна на вратата ми отваря, преди аз да отворя. Виждам Учителя, полегнал на едно легло и виждам, че Той е мъртъв. Да, мъртъв! Това нещо аз го знам преди да съм влязъл, защото по някакъв начин аз това съм го наблюдавал. Да, аз знаех, че Той е мъртъв преди да влезна в тази стая. Всички гледат към кревата. Аз знаех, че Той, макар, че е мъртъв на леглото, е още там. И изпъждам, изгонвам всички, които са наоколо около Него, около кревата. Оставам сам. Моля Му се. Моля Му се - правя молитви. Той Се съживява и почва да ми говори, че е убит с копие, и ако иска - ще живее. Но си отива, защото така трябва. И че, когато са Го пробили с копието е викал много, и много кръв е изтекло от Него.
И като ми разказва това, и като виждам това, тутакси се пренасям по времето на Христа, когато Христа Го разпъват на дървения кръст, и с копие Го пробождат. Тука случая беше същия. Това нещо аз си припомням, че съм го виждал на времето, по времето на Христа, когато е бил овесен - значи сложен и закачен, и прикован на кръста.
