И кое беше най-интересното? Най-интересното, аз се връщам от София, качвам се на последния етаж в детско отделение, влизам в кабинета, заключвам се, изваждам една пижама от куфара - там ми бяха дрехите, и лягам. И по едно време през нощта, както казва Апостол Павел: „В тяло ли бях, или не бях в тяло?" Това беше едно преживяване в Невидимия свят, на което бях свидетел и присъствах, и разбира се оставиха ме това преживяване да се запамети в мен. И то ме държа будно няколко дни, и аз накрая взех, че го записах. Не, впрочем аз го записах 1-2 месеца по-късно. Нямах сила и толкова бях развълнуван, и така ми трепереха ръцете, че не можах да го запиша!
Така, какво виждам? Значи аз съм в болницата в Своге. В кабинета, където спя, тялото ми е положено на кревата и аз съм се извлякъл от тялото, и съм някъде горе в Невидимия свят. И какво виждам? Виждам, че съм на някаква поляна, виждам някакви хора седят и се разправят помежду си -говорят. По едно време при мен идва едно зайче, едно малко зайче и една сърна. И аз ги галя. Всички се учудват наоколо, че сърната идва при мен, и аз я галя. Обаче, аз не се учудвам, защото аз зная, че те са изпратени при мен това зайче и тази сърна от Учителя. Това го знам. И знаете ли кое е най-интересното? Десетки години по-късно, когато аз трябваше да запиша историята на една от чешмите, построени на Изгрева, там видях, какво видях? Видях една сърничка, която пасе, една жена с книга и един орел, който си свива гнездо. Това бяха трите картини, тези три символични картини, изобразени на самата чешма. И когато виждах тази сърна, и я видях и я разучавах, и когато я описвах, винаги си спомнях как аз съм я виждал и съм я срещал тази сърна в Невидимия свят, и съм я галел, и тя е била при мен.
