Като чух името Дънов, то нещо ми се оказа тази дума позната! Познати ми бяха и дъновистите. Но за мен тези неща бяха някак си външни. Но в момента като каза, че тази книга е на Дънов, нещо трепна в мене и някаква светлина влезна в съзнанието ми. И в момента, когато ми се подаваше книгата, за да я видя, аз я поех в ръцете си, и тогава чух глас над себе си, глас в себе си, но строго отчетлив глас. Дори се обърнах, за да видя откъде идва. А гласът го изказа и дълго ечеше в ушите ми, и разтърси цялото ми същество! А гласът изрече следното: „Това е точно онова, което търсиш!" Тогава аз помолих да ми дадат тази книжка. Те ми я дадоха, аз я взех, и я прочетох. Това бяха окултни лекции. Чета аз, а всичко ми е познато, и повече от познато! У дома си легна на кревата, и чета беседа на Петър Дънов. И не само ми е познато, а знанието, което го дава ми е познато.
Протягам ръка на страна и взимам книга, която също ми е позната, а това беше книгата „Очни болести". По тази книга също ме скъсаха на изпит. Ама защо ме скъсаха? Те ме скъсаха, за да мога да ви разкажа, именно това, което сега разказвам. И тази книга бях я научил почти наизуст, този учебник. Преглеждам една страница от „Очните болести" -познат материал. Та този учебник аз почти го знаех наизуст, защото бяха ме скъсали, и аз много пъти го бях чел. Ами сега? Поглеждам аз „Очни болести" - познат материал. Поглеждам тази книжка с окултни лекции на Петър Дънов - познат материал. Да, ама онзи материал от „Очните болести" аз го бях чел, и бях се явявал на изпит, а тука? Откъде накъде аз ще познавам този материал? Откъде идеше това знание у мен? Тук, трябваше да има нещо! Тук, трябваше да има някаква връзка. Откъде идваше всичко това?
