Папа Йоан XXIII*, преди да бъде избран за такъв в 1958 г., живя дълго време в България, като представител на Католическата църква у нас. Тук той бе познат под името Монсиньор Ронкали. Познавайки отлично българския език, Монсиньор Ронкали през време на пребиваването си в България, се запознава основно с беседите на Учителя. Когато той живял в Пловдив, много католици под негово влияние са почнали да посещават събранията на Бялото Братство в този град. Монсиньор Ронкали се е изказал за Учителя така:
„В днешната епоха, в която живеем, най-големият философ, който живее на земята, това е Петър Дънов".
Сестра Анина Бертоли, италианка, е слушала по радиото встъпителната реч на Йоан XXIII, след провъзгласяването му за папа, отправена към всички католици в света и към цялото човечество. Според нея, цялата тази реч е била изцяло проникната от духа на Учителя. Мислите, идеите, които той изказвал, самите изрази, напомняли Словото на Учителя. Тя имала впечатлението, че чрез устата на папа Йоан XXIII говори сам Учителят.
Известно е на всички, които са следили внимателно световната преса по времето на Йоан XXIII, че той внесе нов, съживителен и обновителен дух в Католическата църква, в нейните прояви и отношения към световните събития и към живота въобще. Преди всичко той се постара да извади, да освободи Католическата църква от многовековната инерция, от тази закостенялост, реакционност, които са били характерни за нея в миналото. Той се постара да я освободи от нейната откъснатост, от нейната незаинтересованост от живота, от парливите въпроси на деня, от световните събития и да я направи заинтересован участник във всичко, от което зависи съдбата на народите и на човечеството.
И тогава ние чухме, за пръв път в историята на Католическата църква, да се заговори за нейната инициатива за обединението на Християнските църкви. /За целта бе свикан събор в Рим, в който участвуваха представители на всички християнски църкви/. Тогава видяхме Католическата църква, в лицето на своя папа, да се проявява като активен борец за мир в света, като застъпник за по-голяма социална справедливост, като противник на всички видове насилия в света. Под влиянието на този обновителен дух, на много места в света се появиха католически водачи, които вземат живо участие в живота на народа и са проводници на прогресивни идеи и инициативи. Изглежда, че тази обновителна тенденция се затвърдява, защото и сега често в световната преса се дават съобщения за акции и изказвания на католически водачи против насилията, жестокостите и неправдите, вършени от някои правителства в различни части на света. В това отношение, с проявяваните принципност. безрезервност и безстрашие, не държейки сметка за преследванията, на които се натъкват от страна на държавните власти, тия католически водачи далеч превъзхождат представителите на Протестантските и на Православната църкви, които обикновено се приспособяват навсякъде според времето и условията, в пълен компромис между учението на Христа и изискванията на светската власт.
---------------------------------------------------- "Забележка на съставителя. За папа Йоан XXIII виж в „Изгревът", том IV, с. 276-277, под № 51.
