Пристъпваме към изложението на основния закон на живота - закона за единството.
Животът е един и неделим. Всичките форми и прояви, в които той се изразява, са части на едно цяло. Това цяло е Космичния живот, животът на вездесъщия и всеобгръщащия Бог, който прониква всички вселени и слънчеви системи, всички организми, всичко одушевено и „неодушевено".
Ний, хората, всички сме части на това огромно цяло, също тъй, както клетките вътре в нашия организъм, са части от него. И нашето лично, индивидуално съзнание, по отношение на това велико всеобгръщащо Съзнание на Космичния Живот на Бога, е същото, каквото е съзнанието на една клетка в нашето тяло по отношение нашето съзнание като индивидуалност.
Животът е един, защото има един корен, един извор, една основа. Що се отнася обаче за нас, хората, ще трябва да отбележим, че човечеството днес преживява една стадия на краен индивидуализъм и обособеност, която е извор на всички борби и противоречия в живота на хората и е обусловена от развитието на самосъзнанието, което ни кара да се чувствуваме като нещо съвършено отделно от другите. Тая стадия на човешкото съзнание обаче е вече мината от известен брой хора и в тях имаме вече наченки от новото, колективното съзнание, в което предстои на човечеството да навлезе постепенно. Фазата на самосъзнанието ще бъде изживяна и надмината от човечеството, а от нея, като неин плод, ще остане само положителното, като придобивка за човека. Тази придобивка е: способността за концентриране, за съсредоточение в себе си, а също така яснотата, точността, прецизността на съзнанието.* Заб. долу: /А всичко отрицателно, което е именно причината за всички борби и противоречия, ще бъде постепенно отхвърлено с развитието на колективното съзнание./
Единството на космичния живот е много ясно изразено в окултната литература чрез символа на .Дървото на Живота". Това живо съзнателно дърво на живота, което представлява именно този космичен, единен живот, има корени, стебло, клони, листа, цветове и плодове. Ний, хората, както и всички други форми на живота, се намираме в различни негови части. И когато духне вятърът, т.е. когато навлезем в изпитанията на живота, клончетата и листата на това дърво се блъскат едно о друго, без да се познават, без да съзнават своето единство. Така и ний, хората, се борим и противопоставяме един на други, мислейки се за нещо съвършенно отделно, и не съзнаваме нашата зависимост и нашите общи интереси. Ний правим зло на другите, вярвайки, че то ще засегне само тях, но не се минава много време и това зло се връща към своя източник. В егоистичните си стремежи за лично благоденствие, ние се стремим да се осигурим за сметка на другите, вземайки надмощие над тях, използувайки ги, тъпчейки тяхната свобода и право на живот. Но не се минава много време и страданията, които причиняваме на другите, идват и върху нас. Ние мислим, че силата е право и че несправедливостта, крепена от силата, е вечна, но Бог обърква тия наши сметки и ние често виждаме как силния бива повален в праха и лишен от възможностите да се налага.
Всяка неправда, всичко несправедливо, е осъдено на разрушение от великия закон на живота. Понякога ний, хората, сме много нетърпеливи и бързаме, но този велик закон действува отмерено, оставя нещата да се развиват естествено, да се прояви всеки свободно, според вътрешния си потик и действува точно тогава, когато трябва.
Само Правдата е вечна и само тя ще пребъде. Това се отнася както до отношенията на отделните хора, така и до тия на цели общества и народи. - Силата ще бъде трайна и извор на блага само тогава, когато се основава на Правдата.
Днес човечеството настъпва с бързи крачки във фазата на колективното съзнание, в която ще се ликвидира с всички неправди. Злото, което е в живота, и което произтича от самите хора, а не от законите на живота, ще бъде поправено. Хората ще разберат общността на интересите си, ще съзнаят своето единство, ще се уверят, че личното щастие, отделно и за сметка на другите, е невъзможно, и ще почнат да работят за общото добро.
Тогава, заедно с промяната на човешкото съзнание, ще се създаде и един нов обществен строй, основан на закона за Правдата и изграден с помощта на Божествената Мъдрост. В този нов строй ще има условия за живот за всички хора по лицето на земята. В него няма да съществуват тия крещящи несправедливости и противоречия, каквито имаме днес. В него няма да има насилия, няма да има бедни и богати, няма да има безпощадна, унищожителна война на всички против всички, в която днес се изразходват огромни сили. В него ще има разумно и любящо ръководство от страна на най-способните и най-съвършените, ще има правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички, ще има хляб и свобода, чист въздух и слънчеви лъчи, хигиенично жилище и разумен, природосъобразен живот, творчески труд и благодатна почивка за всички човешки същества. В този разумно създаден, не с насилие, а със съзнание и воля за доброто, строй, всеки ще работи за всички, според силите си, и всеки ще взема според нуждите си. И макар това да е един доста далечен идеал, все пак, човечеството бавно, но сигурно се движи към него. Защото само в общото щастие, в общото добро, отделният човек ще достигне и своето щастие, своето добро.
Паралелно с това и отделните народи ще разберат, че са свързани с неразривни връзки помежду си, че са части на едно цяло и че злото, което един от тях прави на другите, прави го всъщност на себе си, защото по-рано или по-късно ще му се възвърне от закона на Правдата. Човечеството е едно цяло, и само чрез спазване закона за единството то ще дочака щастливи дни. Националният егоизъм, шовинизма, митническите стени, автархията и всичко, което разделя народите, е осъдено на изчезване, защото е спънка за развоя на живота, защото повече разрушава, отколкото създава.
Както днес общите интереси на народа или на държавата, стоят над частните интереси на отделния град или село, също така интересите на човечеството, като цяло, ще бъдат поставени над тия на отделните нации. Ограниченията, спънките, които сега съществуват за общуване между народите и за широка културна дейност, ще се премахнат, границите ще се превърнат в едни географически и административни понятия и цялото човечество ще представлява едно семейство - един широк простор, в който свободно ще може да се развива всяка полезна и благородна дейност.
Тогава ще се сбъдне великия блян на ясновидци и пророци за бъдещето на човечеството, когато „лъвът и агнето ще лежат заедно” и оръжията за взаимно изтребление ще бъдат превърнати в средства за мирен, творчески труд. Човечеството ще си отдъхне завинаги от съсипателните войни и вражди и мирът, щастието, красотата и свободата на небето ще слезнат и ще зацаруват завинаги на земята!
