Тази безкрайна Светлина! Тази безкрайна Любов! Този безкраен Живот! Това безкрайно щастие, безкрайно блаженство!
- Няма на земята щастие? Няма на земята блаженство? - Да! Няма на земята щастие, няма блаженство. - Няма за земното, за обикновено човешкото, за физическото, телесното. Има безкрайна Светлина за душата! Има безкрайна Любов за душата! Има безкрайно щастие, безкрайна радост, безкрайно блаженство за душата. За Душата: за душите, които се обичат. За душите, които се привличат. За душите, които излъчват светлина, излъчват любов, излъчват неземна радост. За душите, които летят: които живеят не на земята, а на небето. Които са едновременно на земята и на небето. Които превръщат земята в небе.
Какво е Небето, ако не Любов? Какво е Небето, ако не безкрайна радост, безкрайна светлина, безкрайно блаженство? Какво е Небето, ако не туй - да видиш в очите на брата си, на сестра си - душата! Да видиш безграничната Светлина, безграничната Обич, безграничната, нетленна красота! Да видиш устрема към Висините, да видиш разперени белите крила на душата. Да почувствуваш неземния трепет на летежа в Безкрайността!
В Безкрайността живеем ний, защото сме души! Защото минахме през бездната на Страданието. Защото се изкъпахме в свещените води на Жертвата. Защото пихме от Чашата на Посвещението. Защото ни озари Светлината. Защото ни изпълни Любовта. Защото вярата ни даде крила!
В Безкрайността живеем ний, защото няма граници за Любовта, за светлината, за радостта, за красотата. Защото живота на земята е за нас само опорна точка, трамплин, условие, възможност - да полетим към Небето. Защото превръщаме всичко земно, всичко човешко, всичко обикновено - в красота, в светлина, в извор на радост. Защото виждаме нещата в тяхната истинска, Божествена Светлина Защото виждаме вечното Добро зад временното зло. Виждаме Божествената Хармония зад човешкия безпорядък. Виждаме Духа зад материята. Реалността - зад илюзорната видимост.
В Безкрайността живеем ний, защото ни изпълни трепета на Върховното, неземното. Защото Учителят ни подаде ръка, озари ни със Светлина. Защото Бог ни призова - да служим: да светим, да топлим, да помагаме, да даваме - да даваме любов, живот, радост. Защото разбихме границите, разбихме оковите на личното, на обикновеното, дребнаво човешкото. Защото скъсахме преградите на отделността: защото няма вече „аз", а има „ние". Защото в братска прегръдка запяхме песента на единението, на Любовта!
Колко хубаво е да обичаш с любов, която всичко дава, а не иска нищо! Която сама за себе си е цел, постижение, възнаграждение. Която не се съсредоточава в един единствен обект. Която се разширява до безкрайност, която обгръща всичко. Да даваш: да даваш с радост, с обич, с готовност. Да подаваш ръка, да стопляш, да храниш, да светиш. Да помагаш, да се раздаваш, да се разширяваш - да живееш във всеки срещнат, във всяко същество.
Тази безкрайна Светлина! Тази безкрайна Любов! Този безкраен Живот: да виждаш, да знаеш, да разбираш: ето: НИЕ СЕ ОБИЧАМЕ! Ние се преливаме един във друг. Ние живеем в Цялото, за Цялото - ние сме Едно: в Бога на Любовта, в Светлината на Учителя, в устрема към красотата, в тихия плясък на белите крила на душата - НИЕ СМЕ ЕДНО! Защото сме души! Защото живеем в Бога! Защото се обичаме!
