46. ДА СЛУЖИМ НА БОГА
Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 302, 20.02.1943, с. 1.
Естествения истински смисъл на човешкия живот на земята е в служенето на Бога.
Да служиш истински на Бога, това значи едновременно да служиш по най-добрия начин и на себе си, на близките си, на народа си и на цялото човечество.
Защото само в истинското служене на Бога, на върховния идеал в живота, могат да бъдат примирени всички днес противоречиви интереси - интересите на отделните народи, на отделните съсловия и класи, на отделните личности.
Борбата на всички против всички може да има само един край -тя може да бъде спряна само от служенето на Бога. Докато ние служим само на себе си, на своите близки, на отделна класа или народ, дотогава изворът за безпощадната взаимна борба не ще престане да тече.
Само в служенето на Бога човечеството може да обедини силите си, да заживее в мир, да достигне до пълен разцвет на творческите си сили, да съгражда, а не да разрушава - да влезе в новия, златен век на своето съществуване.
Само в служенето на Бога могат да се примирят всички днешни идеологични, национални, икономически, религиозни, расови и всякакви други противоречия, всред които живее и от които е разкъсван днешния свят.
И когато ние казваме „служене на Бога", това съвсем не са за нас някакви праздни, лишени от истинско, реално съдържание думи, както това е било досега за мнозина. Когато ние казваме: „служене на Бога" - това за нас не е някаква суха, лишена от истински живот формула, с която да залъгваме себе си и другите. Това е живият живот, истинският живот, средеца, същината на живота и на нещата - новият живот, който по различни пътища, с победоносен, непобедим ход иде.
Да служим на Бога - е нещо реално, практическо, насъщно, актуално, неотложно. То не е форма. То е жив живот, жива действителност.
Да служим на Бога - това значи да служим на живота, но тъй, че това наше служене да е в хармония с един нов, твърде малко достъпен досега на хората морал - морала на новата любов, която обгръща всичко.
Да служим на Бога - това значи да се нагърбим с онази велика работа, която се нарича изграждане на Божието Царство на земята.
Бог има своите пътища. Има ли нужда да казваме, че те не са човешките пътища? Той вижда и знае всичко. Има ли нужда да прибавяме, че истинското добро ще дойде и може да дойде само по Неговите пътища?
Като е така, всички ония, които мислят доброто на народа си, на човечеството, на себе си и на близките си, нека имат светлината на съзнанието и добрата воля - да се откажат от всичките свои погрешни пътища и да тръгнат по пътищата на Бога. Направят ли това, те са вече всички в един път - между тях борба не ще съществува. Те ще престанат да разрушават и ще започнат да градят.
- Кой пръв да направи това? - Този, до чието съзнание се е докоснал Божият зов. - Но защо ний да сме първи? Ето, другите са вълци, настръхнали, готови да ни разкъсат?... - Затуй, защото Бог първи ни е призовал.
Този, когото Бог пази, е неуязвим. Върху кого ние можем, с пълна, абсолютна сигурност да се облегнем? Върху каква земна сила можем напълно и завинаги да разчитаме?
Външна и вътрешна, национална и обществена политика, личен и обществен живот, трябва да се покоят върху законите на Бога. Отделната личност и обществото трябва да служат на Бога - да Му служат съобразно принципа на любовта.
Новото, което иде в живота ще дойде не по човешките пътища, а по пътищата на Бога. Нека се обединим всички и тръгнем по Неговия път.
Тогава то ще дойде хиляди пъти по-велико, по-светло и по-красиво, отколкото можем да си го въобразим или да го направим ний.
Пламен
