44. КЪМ ВЪЗХОД!
Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 299, 15.11.1942, с. 1.
Мощни творчески сили, като буйни планински потоци извират из недрата на българския народ и се спускат, пробивайки си път напред, не спирайки се пред никакви препятствия. Те вървят напред, защото не могат да не вървят - защото чувствуват в себе си излишек от сили, защото за тях живота е движение, вечно движение. И в тоя техен устрем, породен и движен от пълнотата на силите им, те не винаги знаят, не винаги виждат, не винаги предполагат по какъв начин се движат, докъде може да ги заведе той и какво могат да срещнат по него.
Пълнотата на младенческите сили дава тласък и устрем на движението. Готовност за работа, за борба и жертва съществува. Най-искрен и чист идеализъм, готов винаги да се излее в дела, съществува.
Пътят, обаче, истинският път, по който приложението на тия мощни сили ще даде своите максимални резултати, още не е намерен.
И затова нашата младеж и изобщо, силите на новото в нашия народ, се блъскат като риба в мътна вода или като буен планински поток, който скача от камък на камък, от скала на скала, прекатурва се с шум, с грохот през праговете и не може да намери своето правилно движение, своята истинска посока.
Увлечения! Увлечения, напълно естествени за младежта, свидетелствуващи за нейните сили и за нейния идеализъм. Но... увлечения по погрешни пътища.
Животът е толкова Велико Училище! Неговият Ръководител е толкова велик и мъдър, че е предвидил всичко, и в най-малките подробности, необходими за нашето правилно развитие, за нашето постепенно и непрестанно напредване, за нашето успешно учение в това Велико училище: Той е предвидил, Той е осмислил, Той е включил със своя велик План в своята цялостна програма за възпитанието и издигането на човечеството и тия наши отклонения от правия път, и тия наши увлечения по погрешни пътища.
Защото днес човечеството се намира в това си състояние, в което „изпитва доброто и злото". В него съществува парлива жажда да изпитва всичко. За него добро и зло са още относителни, неясни, мъгливи понятия, които ще станат за него положителни, несъмнени, ясно определени, абсолютни, едва когато то мине и през едното и през другото. Затова човек днес се лута.
Пътят, истинският Път, великият път на любовта и на истинското знание винаги е бил и винаги е открит пред него. Човекът, обаче, се лута. Той се лута, и може би още дълго ще се лута, защото още не е изпил до дъно чашата, още не е изпитал до техните крайни резултати следствията от своите погрешни пътища. И по-добре е, хиляди пъти по-добре е да бъде така. Нека той изпита предварително всичките реални последици на своите грешки, та, когато направи съдбоносната крачка към истинското ново, да не съществува вече ни най-малката мисъл, ни най-малката възможност за връщане назад!
Великият, светлият път на Бога, по който хората трябва да вървят към своето щастие, към своя възход, съществува. Той е пред нас. Нека оставим вече всички досегашни илюзии и да тръгнем по него. И тогава душите ни, умовете ни, съзнанието ни, ще бъдат озарени от великите, вечни основни истини за човека на земята, които като нивга незалязващи слънца сияят над него: Човек е дух, а не материя. Животът е вечен, а смъртта е само една сянка. Тя е врата към нов живот.
Пътят към всеобщо добруване е само един - той е Пътят на любовта!
Когато тия основни истини проникнат и залегнат в нашето съзнание, ние сме вече на правия път към нашия истински възход.
