25. ГЕНЕРАЛНАТА ЛИНИЯ
Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 279, 22.06.1941, с. 1.
Има „генерални линии”, които биват измисляни и определяни от човека, а има и такива, които са определени от Бога - от Природата, от Върховната разумност в живота, от вътрешната логика на нещата - все едно е как ще го наречем.
Важното е, че при определянето на тази генерална линия в живота на един народ, на едно движение или на един отделен човек, ний имаме от една страна човешкия разум, който може да се лъже дори и тогава, когато повидимому е напълно „логичен”, а от друга страна имаме Божествения Разум, който е прав дори и тогава, когато пред ограничения поглед на човека, изглежда като абсурден, като свършено нелогичен.
Защото ние имаме два вида логика: първо, външна логика, логика на формите, която е само привидно, относително вярна; и второ, вътрешна логика, логика на истинското съдържание и истинския смисъл на нещата, която е вярна и от едно по-високо от обикновеното човешко гледище.
И така, коя е генералната линия, коя е истинската, правилната посока, която Върховният Разум или скритата за непосветения вътрешна логика на живота сочи днес на нашия народ?
По кой път трябва да тръгнем? Кое е най-важното, което трябва да направим? Накъде да насочим нашите главни усилия? Какво иска днес Бог от нас като народ?
МИР И ЛЮБОВ!
Понякога думите на Бога, колкото и да са ясни и разбираеми за всички, все пак, предполагат със себе си едно тълкуване, което, нека не забравяме, трябва да бъде правилно тълкуване.
Древните оракули са говорили със символи, а днес и най-простите и ясни думи на Бога носят в себе си едно богато, и дори в известен смисъл неизчерпаемо вътрешно съдържание: Мир и любов! - Това значи много, извънредно много!
Преди всичко, нека за момент прекъснем безспирния ход на нашите мисли, на нашия разсъждаващ принцип и се съсредоточим безмълвно, тихо, без разсъждаване, а само в едно възприемателно, съзерцателно положение върху тези две думи: мир и любов.
Като спрем нашия ум, нашия дух, нашето съзнание върху тях, без да разсъждаваме, като отхвърлим настрана и забравим за момент човешкото, ние ще дадем възможност на Божественото да проговори, да напише върху един чист фон в душата ни своето слово - ние ще придобием способността да го чуем и разберем.
Бог говори в тишината!
Това значи: когато човешкото млъкне, тогава Божественото започва да говори.
Нека, прочие, накараме човешкото в нас да млъкне, нека спрем хода на човешките мисли, за да чуем гласа на Божественото: Мир и любов!...
Печели този. които запазва мирът - вътрешен и външен. Печели този. който дава ход на любовта - във всяко направление - любовта, взета преди всичко като сила и като принцип. Печели този. който се отказва от човешкия късоглед разум и се оставя в ръцете на Бога!
Кой разрешава въпросите?
Силата на оръжието? Богатството? Човешката хитрост? Или пък случайното стечение на обстоятелствата?
Не! Всичко това са само играчки в ръцете на Бога. Бог разрешава въпросите. Само Той е истински властен. Само Нему можем да имаме пълно доверие. Само Нему трябва всецяло да служим.
Ние не можем да се пазим, ако не ни пази Бог! Ние не можем да спечелим, ако това не пожелае Бог. Ние не можем да имаме истински, величествени и трайни успехи, ако не вървим по пътя. сочен ни от Бога.
Мир и любов!
Това значи да приложим на дело истинското братство. Това значи да бъдем готови за жертви и да ги правим Това значи да няма привилегировани и онеправдани. Това значи да има ме само хляб. но и почивка и всички необходими условия за сносен човешки живот и за развитие на човешките способности за всички жители на нашата страна, безразлично дали те се наричат българи или другояче.
Това иска Бог от нас.
Той иска още: Да дадем свобода. Да управляваме с мъдрост. Да бъдем майка за всички Да създадем условия за всички. Да няма мизерия, да няма глад. да няма гонения, да няма причини за недоволство... Това иска Бог от нас Мир и любов!
Пламен
