12. ВСЕ ОЩЕ НЕ Е КЪСНО!
Братство, Севлиево. Г. 12, бр. 262, 10.06.1940, с. 1.
Когато човек е изминал до средата пътя на безумието, пътя, който го води към пропастта, все още не е късно за него да се спре, да се обърне назад и да се върне към изходната точка, от която е поел погрешния път.
Днес, когато „културните народи на Запада" се намират в разгара на взаимноизтреблението; днес, когато се унищожават безразсъдно не само материални ценности, натрупани от труда на много милиони хора в течение на десетилетия, не само живота на най-здравите и най-годните за работа синове на народите, но когато се унищожават и най-скъпите и най-ценните придобивки на човечеството - вярата във възможността за помирение и разбирателство, вярата в надмощието на здравия разум над животинските инстинкти, вярата в способността на културните хора на Запада да се издигнат над своите егоистични интереси и да прозрат, да обхванат и схванат колективните интереси на изтерзана Европа и на цялото бедствуващо човечество - днес все още не е съвсем късно, все още има време да се опомнят, да се спрат, да се откажат от безумното проливане на братска кръв и да спасят бъдещето на бялата раса, макар и само на една крачка пред пропастта.
Европейци, вий, които сте представители на най-висшата раса; вий, които владеете света и с право се гордеете за високите постижения на създадената от вас култура; вий, които имате в ръцете си силата на световното надмощие и водачеството на световния напредък - мислите ли, че в тази взаимноунищожителна и всеунищожителна борба, ако я оставите да отиде до крайност, не ще изтървете из ръцете си палмата на световното водачество?
Мислите ли, че ако продължите и отидете до край в започнатото кърваво хоро, мислите ли, че утре една друга, външна, трета сила не ще възтържествува в света, като ви накара да затреперите пред нея и да проклинате собственото си безумие, тогава, когато ще бъде вече може би късно? Европейци, мислите ли, че с това вие няма да тикнете света назад, или да спрете поне временно хода на общочовешката еволюция?...
Все още не е късно! Дори и в дванадесетия час, дори и пред прага на пропастта не ще бъде късно! - Спрете се! Опомнете се! Колкото по-скоро, толкова по-добре. Един час по-скоро, това е вече голяма печалба!
Не мислете, че ще мине без жертви! Ако вий ги давате за войната, защо не ги дадохте, защо не ги дадете сега, макар и сега, за мира?
Спрете се! Направете нуждните жертви! Дайте свобода и права на всички! Дайте всекиму това, което е негово и над което има право, за да спасите това, което все още може да се спаси.
Не допускайте в съзнанието си и най-малката мисъл, че новият свят, че новите отношения между народите, трябва да се изградят върху основите и с методите на старото.
Ако и тази война завърши с „победители” и „победени”, с тържествуващи и онеправдани, то напраздно ще бъде проливането на скъпоценната кръв на вашите синове, която сега тъй обилно се лее по бойните фронтове.
Тази война трябва да завърши без победители и победени, в смисъла, както ги знаем от предишната световна война. По-право и по-точно: тази война трябва да завърши без неправди! Тя трябва да поправи неправдите на миналото, а не да притури, или пък да замени старите неправди с нови.
Това може да стане само по един начин: като се опомним поне на крачка пред пропастта, пред окончателното взаимноунищожение на европейските сили...
Все още не е късно, все още има време! Европейци, спрете се на крачка пред пропастта. Жертвувайте всичко, което трябва да се пожертвува. Откажете се от това, от което трябва да се откажете! Дайте права, свобода и възможност за живот и на другите. Подкрепете слабите и им възвърнете техните права. Дайте всичко, което трябва да дадете, за да не изгубите и това, което си е ваше.
Върнете се от гибелния път, защото само така ще се спасите.
С.К.
