7. ОТГОВОРНОСТ
Братство, Севлиево. Г. 12, бр. 253, 14.01.1940, с. 1.
В света иде нещо хубаво,
но преди да дойде то,
ние ще минем през едно
голямо изпитание.
УЧИТЕЛЯ
„За да станем достойни да влезем в Царството Божие на земята, в царството на бъдещето, което идва, ний трябва да се очистим, като минем през огъня на страданието. За да може да облече новите дрехи на великия и красивия живот, който идва, стария свят трябва да премине през огън, за да изгори всичко лошо, всичко нечисто, всичко слабо и порочно, което се е напластило в него. Старата дреха трябва да се захвърли, за да бъде заменена с нова.
Колкото трудно и болезнено да ни се вижда това, друг изход няма: светът е обречен на страдания, по своя собствена вина. Той трябва да изпие до дъно горчивата чаша, която сам си е приготвил. Защото той не се вслуша и не иска да се вслуша в гласа на Истината и Правдата. И защото, наред с отговорността на големите, е вплетена и отговорността на малките, в една всеобща, колективна отговорност, в една отговорност, под която попадат всички хора и всички народи.
Никой не е безотговорен. Никой не е невинен. Никой, бил той малък или голям, няма право да си умие ръцете като Пилата и да каже: „Това не ме засяга, защото то става против моята воля!”
Не! Когато злото идва, то неговата действителна причина не е само в решенията и постъпките на големите - тя представлява съвокупност от хиляди и милиони други по-малки причини, които са: нашите мисли, нашите постъпки, нашите дела. Мислите и постъпките на милиони дребни същества, които може би без ни най-малко да подозират, изплитат заедно огромната мрежа на злото, създават колективната отговорност за всички нещастия, падения и катастрофи, които разтърсват човечеството.
Малките и слаби по отделно капки, произтичащи от съзнанието на отделния човек, образуват заедно бясно бушуващия океан, който поглъща живота на милиони.
Всяка лоша, нечестна, егоистична и подла постъпка, безразлично от кого е извършена и от какъв характер е тя, представлява едно малко буреносно облаче, а милионите такива, събрани заедно, образуват бурята, която помита всичко.
Всяка такава постъпка, всяка мисъл или чувство, раздвижва една сила на злото, чийто краен резултат е разрушението.
Да не мислим, че това, което ний в частния си живот вършим, да не мислим, че това, което ний мислим и чувствуваме в душата си, няма връзка със световните събития.
Не! Има такава връзка!
Природата държи точна сметка за всеки един от нас и делата на големите, на водачите на народите, винаги са само един резултат от съвокупността от делата на милионите.
Никой да не мисли, че е без значение. Напротив, всеки има значение, и то голямо значение: по един тайнствен, невидим път, нашето поведение влияе неотразимо върху съдбоносните решения, които засягат живота на всички.
Будно съзнание и напрегнато внимание се изискват днес от всички. В бурно развълнуваното море всички трябва да съзнават своята отговорност и всеки трябва да насочи ума си и мишците си за избягване на възможната катастрофа.
Пламен
