5. ВСРЕД БУРНОТО МОРЕ
Братство, Севлиево. Г. 12, бр. 251, 10.12.1939, с. 1.
Има дни, когато морето е тихо. Слънцето кротко гали безкрайната водна шир и влива струя от тиха радост в душата на моряка и на пътника към далечни брегове. Така обикновено човечеството пътува в океана на живота към своята велика, предначертана от ръката на Провидението цел.
Но има и дни, когато хармонията на живота като че ли се обръща в хаос. Има дни, когато морето като че ли полудява; с гигантски вълни облива кораба, в който тръпнат изплашените моряци и пътници и, разтворило жадна уста, настойчиво иска жертви.
Защо това е така - не нам принадлежи да разрешим.
Дали това е някаква случайност, дали то е някаква неизбежна необходимост, срещу която не можем да се борим, или пък бурите в живота на човечеството са следствия на причини, обусловени от неговите съзнателни действия и, следователно, отстраними, - нека засега оставим този въпрос на страна.
Важното е, че днес ние се намираме в един период на буря и натиск, намираме се в един период, когато страшни опасности дебнат народите на всяка стъпка, когато никой не знае утре какво ще стане, когато трудните, назрели до болка въпроси, чакат своето разрешение и когато, следователно, е необходимо едно до крайност съсредоточено внимание, едно до крайна степен изострено чувство на предвидливост, и един светъл, неподдаващ се на никакви изкушения и съблазни разум, за да можем да минем покрай страшните опасности на настоящето, без да бъдем засегнати, и същевременно да разрешим наболелите въпроси по най-разумния начин.
Ние дълбоко вярваме, че днес ръководството на страната ни се намира в опитни ръце. Ние не се съмняваме, че се бди непрестанно, с най-голяма сериозност и загриженост, върху бъдещето на страната ни, и че се вземат всички необходими мерки, за да се запази народа ни от катастрофални увлечения. Ние не можем да не се радваме, че в тия бурни и опасни времена страната ни се ръководи от разумни и предвидливи управници, които добре са усвоили урока на миналото, и чийто поглед вижда не само настоящето, но се стреми да проникне и в бъдещето - в това, което идва, или което би могло да дойде.
Но, заедно с това, ний тука искаме да обърнем внимание, да припомним и да подчертаем пред всички духовно будни люде в нашата страна, пред всички, които желаят доброто на народа ни, че усилията за мир, усилията за безболезнен изход, безболезнено разрешение на трудните въпроси, трябва да бъдат подпомогнати от всички тях, чрез съзнателна, интензивна връзка с върховните или, които ръководят съдбините на човечеството.
Да не се мисли, че всичко трябва и може да легне само върху плещите на тези, които са начело. Не! Всеки буден за доброто българин трябва днес да изпълни своя дълг! Всеки съзнателен човек трябва да отдаде своята дан, както за запазването на своя народ от катастрофа, така и за по-бързото ликвидиране и за възможното най-голямо съкращение на започналата кървава разправа между големите европейски народи. Най-после, всеки духовен човек трябва да положи възможните усилия за отлагане на страшните изпитания на човечеството, доколкото те са неизбежни, за да може то да се подготви достатъчно за тяхното посрещане и понасяне. Защото, друго е, когато една напаст ни изненадва неподготвени, съвсем неочаквано, и друго е, когато сме готови съзнателно и твърдо да я посрещнем и понесем.
Как може да стане това? Как могат хората, които са далеч от всяка пряка връзка с управляващите среди, да въздействуват върху събитията? Как можем ние да изпълним своя дълг към народа си и към човечеството? Как отделният, лишен от влияние и власт човек, може да помогне за запазването на мира и за по-бързото ликвидиране на войната, докато тя още не се е разрасла в големи размери?
Има една мощна сила, която се таи в душата, в духа, в сърдцето и ума на всеки един човек. Обърнете се към тази сила, потърсете я дълбоко в себе си - тя ще ви даде възможност да влезете в непосредствена връзка с оня мощен, извънсветовен, надземен Фактор, от когото зависи всичко.
Свържете се с Великия Океан на Силите, които движат Вселената и, като частичка от тях, и заедно с тях, действувайте за спасение на народа си и на човечеството. Свържете се с Великия Дух на живота, който прониква, обгръща и движи всичко, и настоявайте, искайте, молете от Него: да се избегне това, което може да се избегне и да се отложи това, което е неизбежно.
Някои наричат това молитва. Тази дума е вече твърде остаряла, защото е неправилно, криво разбирана и тълкувана. Тази дума е станала синоним на някакви безжизнени думи, изричани механически от устните - безжизнени затуй, защото не са изпълнени с живот от този, който ги изрича.
Ние говорим тук за нещо съвсем друго. Ние говорим за една сила. която изхожда от човека, но раздвижва небесата и, оттам, проектира своето въздействие отново върху земята. Ние говорим не за повтаряне на думи, но за дейност на духа, за върховно напрежение, чието поле на действие прониква безкрайността и раздвижва най-дълбоко скритите пружини на живота.
Тъй действувайте - без думи, безшумно, беззвучно - и вие ще бъдете по-силни от всички земни сили вкупом!
Тъй действувайте и - въпреки всички бури и изпитания на настоящето и бъдещето - корабът ще бъде изкаран здрав и невредим, на спасителния бряг.
С. Калименов
