66. ВЕСТНИК „БРАТСТВО”, СЕВЛИЕВО.
Г. 2, бр. 20, 15 май 1930 -
„КЪМ ЖИВОТ ИЛИ СМЪРТ”
В.К.: Вестник „Братство", брой 20. Виждам, че при теб има два различни отпечатани броя с № 20. Два различни броя. Обясни ми. Започва с „Към живот или смърт” [Беше ми обещано да ми се даде, за да го преснимам. Но не ми се предаде. Остана това, което Сава Калименов ми прочете и аз го записах на магнетофон]. С.К.: Тука нападам „Родна защита” и кубратизма - „Хан Кубрат”, те са националистически, фашистки организации, шовинистически направо, които провеждат краен национализъм. Сега, да видим каква е таз работа. Може би тука е било, да тука е, където ги засягам аз. В.К.: Тука вероятно ги нападаш. С.К.: Може би тази статия е била, за която баща ми ме спря, то някой се е обадил. В.К.: От работниците вероятно. С.К.: Някой го предупреди, някои са му казали. Ето какво пише. „Да погледнем себе си, бедна и смазана България от репарации, от целия си разходен бюджет възлизащ на осем милиарда лева, изразходва два милиарда и 200 милиона само за военни цели, т.е. около една трета от целия си бюджет. От де са взети тия пари? От бедния, оголен, и опросял наш народ, от тоз народ, който няма хляб да яде, който живее в мизерни жилища, гнезда на труда, който трепери на стотинката, защото му липсват средства за най-необходимото. А за какво се дават те? За някакво производство, което ще подкрепи държавата и народа, за да излекуваме някакви народни рани. Не! Те се изхвърлят безразсъдно в устата на ненаситния Марс, за да послужи на силите на разрушенията. Кой прави това? Едно „миролюбиво” правителство, което уж вижда бъдещето на страната в нейния мирен и културен напредък. Кой гласува за това? Едни „народни” представители, които са избрани да се грижат за благоденствието на народа. Но не е ли това една нагла подигравка?” Така се пише по журналистически. Това е против военния бюджет. Те тогава бюджетите бяха известни, пишеха се, а сега не се знае какви са. А знаем американските бюджети, обаче не знаем какви са нашите сега. Крият ги.
В.К.: Вероятно от тука след тази статия на този брой 20 са празни листове. Той е спрял май да се печати. С.К.: Чакай сега, как беше случая. Май че баща ми ме спря още както печатах това, още на машината като беше. Някой му докладва така какво съм писал и той каза: „Вето”, спря, не може такова нещо да се пише и ще ти кажа какво стана. Ей тука засягам „Родна защита”, кубратизъм, фашизъм, национализъм, те бяха националистически организации така. Те преследваха и Братството. Един събор осуетиха*. Ляпчев беше министър-председател, през 1926 г. той разрешава събора на Братството на Изгрева. Добре, ама военните, те, тия от „Родна защита”, „Хан Хубрат” бяха под защита на военните. Отиват при Ляпчев и му казват, че сме против и какво е станало, що е станало... Властта вижда, че ще стане нещо голямо, ще ни нападнат тези организации и за да ни предпазят изпращат войски на Изгрева да го оградят и сутринта ний, които сме пристигнали за събора се виждаме, целият Изгрев заобиколен от войници, от конница. Още през нощта са ни заобиколили и същевременно се получава нареждане, че събора се забранява, макар че Ляпчев го е разрешил. Но значи тези военни и тези от „Родна защита” му се налагат на Ляпчев, на министър-председателя, защото той беше по-мек човек, не беше някакъв такъв страшен. Понеже съобразили, че ще станат някакви такива работи, решават с тази конница повече да ни запазят, защото може би онез ще дойдат. Те са заплашили, ходили са генерали запасни и други и Ляпчев отменя заповедта за разрешение на събора и ни се нарежда кой от където е дошъл, да си ходи. И ние действително се пръснахме. Значи това беше.
В.К.: Значи баща ти спря този брой, а санкции имаше ли срещу теб? С.К.: А, да, верно е, че вече туй не е отивало до властта, понеже той спря вестника още както е на машината, то не е отишло още до властта и броят не излезе. Но аз туй съм си го запазил, да си имам така и за мен да остане. Иначе не се разпространи този брой, не е доизкаран, както е замислен. Той е видял още когато е бил първия лист може би на машината, както и що е точно не зная, обаче така и баща ми се намеси и го спря. А пък виж какво, я да видим след колко време е продължил вастника - 15 май 1930 г. този брой не е излязъл до 1 юли. Май 1930 г., юни, месец и половина не е излизал. Обаче по-късно, за да има последователност и да се прикрие този случай, аз отново пуснах брой 20 от 15 май 1930 г., като уводна статия на 1 страница и 2 страница сложих материал от книгата на Ангел Томов „Религиозно-философския мироглед на Петър Дънов”, която представлява от с. 73-77 от поместената статия във „Философски преглед”, год II, 1930 г. Споменах по-рано, че в Севлиево аз я издадох в отделна книжка. Дори и на други места я напечатаха в отделна книжка в София и другаде. Това беше един сполучлив опит да се защити Учението на Учителя.
По този начин възстановихме впоследствие този брой, когато премина цялата буря*. Но следващия брой 21 започна на 1 юли 1930 г., значи след месец, а какво се случи дотогава? Ето какво. Брат Тошев, съдебен следовател, идва при баща ми, имат си взаимното уважение. Брат Стефан Тошев казва: „Бати Иванчо, аз поемам грижа за вестника каквото таквоз, ако има произшествия аз съм насреща”. Той ще бъде цензура. Съдебен следовател, нали с тежест така, уважаван човек. „Аз така съм насреща, бъди спокоен. Не се притеснявай, аз няма да допусна такива работи да се пише". И възстановява се вестника. В.К.: Носиш ли му ги на Тошев тия неща? С.К.: Ами, носил съм, как пък не, той ми има доверие. B.К.: Значи във вестник „Братство”, брой 21 уводната статия е? С.К.: „Наука и окултизъм”, то ще е мое това. В.К.: Да, то е на есперанто и на български. C.К.: Не, аз не съм го писал това за ирисовата диагноза. Не го знам кой е. В.К.: Тук вестника е на есперанто. А стихотворението „Богомили мирни и богомили нови” от Енрев. С.К.: Той един толстоист беше. На есперанто е „Бялото Братство”, то продължава тука. А туй една статия отначало се говори само за „Бялото Братство". В.К.: То е на есперанто тука. С.К.: Чакай сега, аз май бях написал една книжка „Човек и Бог", от нея като че ли е изваждано, я да видим туй какво е тука. Това съм го превел от тази книжка.
В.К.: Така, продължаваме по-нататък. Във вестник „Братство”, брой 22 от 15.VIII.1930 г. започва статията: „Бялото Братство и Учителя Дънов”. Това е от теб, нали? С.К.: Да, туй май че е от книгата ми „Човек и Бог” издадена през 1931 г. Мисля, че тук „Бялото Братство” е в друга редакция, а останалите две - Учителят Дънов и Беседите са почти същите.
Забележка на съставителя:
Представяме трите статии от този брой 22 на вестник „Братство”. Тук в този брой има каталог на беседите на Учителя, както и извадки на мисли „Из Беседите”.
----------------------
* 3абележка на съставителя: За спирането на събора на Изгрева през 1926 г. виж „Изгревът”, том XXIV, с. 206, където са цитираните места от „Изгревът” за спиране на събора. Виж с. 220 и 221 от „Изгревът”, том XXIV.
