64.5. ТЕОСОФСКО ОБЩЕСТВО В БЪЛГАРИЯ
интервю с г-жа Ани Безант, 1926 година
ИНТЕРВЮ
С г-жа АНИ БЕЗАНТ, ПРЕДСЕДАТЕЛКА НА ВСЕСВЕСТСКОТО ОБЩЕСТВО ОТ КОРЕСПОНДЕНТА НА „АСОШИЕЙТЕД ПРЕС”,
ПО ПОВОД РАЗПРЪСНАТИТЕ СЛУХОВЕ ЗА „ТЕОСОФ-МЕСИЯ", „ВТОРО ЯВЯВАНЕ НА ХРИСТА”
Вестниците в Съединените Щати и Англия публикуваха много статии под заглавие: „Теософът-Месия”. Интересно би било да се знае, кой дава тия статии, тъй като те са съвсем неточни. От тях научавам да съм казала, че „Звездата на Витлеем” ще изгрее твърде скоро”, че Христос ще се прероди през идните няколко месеци и др. подобни. Ню-Йоркската преса е почнала да печати ред статии, достатъчно изразителни, макар и неточни. Последицата от всичко туй е, че когато те са стигнали в Лондон, от там са запитали в Бомбай и Мадрас, какво се е случило. Най-после аз написах една къса бележка за моето отношение към г. Кришнамурти и точно определих, какво именно се е случило на 28 декември, в края на неговата реч. Понеже туй се случи след статиите в Ню-Йоркския печат, очевидно е, че случилото се не ги е предизвикало. Аз споменах, както читателите ще прочетат и в самата бележка, моята лична вяра в станалото. Преди много месеци, се появиха статии в Англия, твърдейки, че аз „ще проглася Месия” в туй и туй време, и когато аз не направих това, казаха, че аз съм „го отложила”. Аз не мога да попреча на рапортьорите да ми приписват никога не правени от мене изложения и след това да дават други съобщения, че аз съм отложила да направя туй, което те са изобретили. Ето и самата „бележка”:
Адиар, 12 Януари 1926 г.
Интервюирана от „Асошиейтед прес” относно слуховете по обявяването на г. Ж. Кришнамурти за Миров Учител, д-р Ани Безант, председателка на Т.О. направи следното изложение:
Подобни съобщения се появиха много пъти в Лондонските вестници, основавайки се уж на мои намерения, схванати когато съм била в Лондон; и когато аз не казах нищо, изобретателните автори оповестиха, че аз съм отложила провъзгласяването. Понеже подобно едно изложение изглежда да е протелеграфирано напоследък и в Лондон, по-добре ще е, да съобщя веднъж завинаги голите факти, които трябва да легнат в основата на тези съобщения, които досега аз отминавах без внимание.
В 1909 г. аз приех от баща им две млади братчета, за да им бъда пазителка, като обещах да се погрижа за тяхното възпитание. Между впрочем аз заявих, че съм ученичка на същия индус - Риши, чиято пратеница бе Ел. П. Блаватска, от която като по заповед ми бе предадена Теософията, чрез чудната й книга „Тайното учение". Съображенията ми, за да приема попечителството на момчетата, бяха, че ми бе казано, какво по-възрастното от тях, Ж. Кришнамурти е било избрано да даде тялото си, като проводник на Мировия Учител, при Неговото близко идване, ако той се окаже достоен за това отличие, когато стигне зрелост.
В 1910 г. Ж. Кришнамурти записа ученията, които получи от своя Учител. Тия учения се публикуваха в добре известната малка книжка: „При нозете на Учителя”. На 28 декември 1911 г. в Бенарес младото момче бе някак чудно осенено и изпълнилите залата членове на Т.О. му се поклониха. Ние отминахме безшумно това събитие доколкото можахме, но при все това слухове пак се пръснаха в чужбина и причиниха неприятни последици за него и за нашето Общество. Проявите на уважение ме принудиха да се върна веднага в Мадрас тъй като се боех и то основателно, че те биха могли, да породят измама.
Братята се възпитаха частно в Лондон и оправдаха в голям размер възлаганите им надежди.
Миналото лято в Холандия аз споменах пред многобройни слушатели, вярващи в идването на Мировия Учител, че Ж. Кришнамурти е избраният проводник, факт отдавна известен за тях, благодарение на неговите речи и съчинения. Предполагам, че туй е било основанието за появилите се отсетне неточни статии в Лондонския печат. Аз никога не съм мислила да го „проглася за Месия”. Модерната психология признава някои възвишени и редки състояния на съзнанието при случаи на влияние от един ум на друг, както при вдъхновения на „пророците” - когато става пълна временна промяна на личността. Аз вярвам, заедно с много от ранните християни, че Мировият Учител наречен от тях Христос, облада ученика Иисуса при „кръщението”, за да извърши Своята земна работа в онова време. Подобно събитие ще се случи и между нас. Без да съм в противоречие с основанията на моята вяра в тоя случай, аз държах много сказки по тоя въпрос. Сега ще прибавя просто това, което ме подбуди да направя горното изложение.
Г-н Кришнамурти говореше на 28 мин. дек. на едно голямо събрание под банановото дърво. Той завършваше речта си за Мировия Учител с думите: „Той иде да води всинца ни към онова съвършенство, при което цари вечно щастие; Той иде да води нас. Той иде за ония, които не са разбрали, които са страдали, които са нещастни, които са непросветени; Той иде за тези, които жадуват, които желаят, които чезнат по...” и -Настъпи след това едно малко прекъсване и един глас на пронизваща сладост се изтръгна из неговите уста:
„Аз ида за ония, които се нуждаят от съчувствие, които търсят щастие, които копнеят по освобождение, които жадуват да намерят щастие во вси неща; Аз ида да преобразувам, а не да събарям; не да разрушавам, а да изграждам”.
Цялото събрание след туй запази дълбока тишина. Вероятно разни заключения се направиха. Че Мировият Учител изрече тия думи чрез оратора, аз вярвам.
От 1909 г., както казах и по-горе, аз знаех, че той бе избраният за проводник, и аз очаквам все повече и повече да се овладава избраното тяло от Оногова, за Когото то е било приготвено. Аз вярвам, че ние сме в началото на една нова ера, една нова цивилизация, както се е случвало пет пъти вече в Арийската раса - в средна Азия, Египет, Персия, Гърция и Палестина, както и много по-рано в човешката еволюция.
1926 г.
