В.К.: А „Тъмнина и светлина" по Бо-Ин-Ра. Туй кой го е превеждал? Някой го е превеждал. С.К.: Виж какво. Той, Бо-Ин-Ра, го превеждаше Георги Радев и ги печаташе в „Житно зърно”, след туй излезнаха в три книги. Излезнаха три книги.
В.К.: Защото Учителят е казал, че Бо-Ин-Ра е обърнат окултист с главата надолу. С.К.: Ами сигурно, гледай да ти кажа, там е работата, лично аз съм направил една грешка като съм издал „Агни йога". Преди години я издадох. Направил съм го обаче абсолютно несъзнателно. Учителят в моето съзнание тогаз беше нещо друго. /Това записва ли се? Нека да се запише/. Аз след като ми пратиха книгите на „Агни йога", техния разпространител беше д-р Александър Асеев, който живееше в Сърбия, в Югославия и там издаваше „Окултизъм и йога" и същевременно и разпространяваше и литературата на „Агни йога”. Сега, той се свърза с мене. Като почна да ми праща литературата и списанието, и аз така нали с моята преценка видях това нещо напълно отъждествих с нашето учение, с учението на доброто, на окултизма и най-искрено така писах в началото на книгата, която аз преведох. „Агни йога” я преведох, само една страничка малка, няколко реда, че това е същото учение. Няма значение, че от друг автор. Отъждествявах го напълно. Сега трябваше много години да минат, за да разбера, че това не е било така и към мене, че лично аз съм можал да дам преценка, но благодарение на туй, че Учителя така отвори очите на някои други.
В.К.: Чухте ли от някои други какво е казал точно Учителя във връзка с „Агни йога”. С.К.: Сега, виж какво да ти кажа. В Рига имаше голямо и силно Братство, клон от нашето Братство. Там имаше много духовно издигнати хора така интелигентни със знание, с преданост, които при туй са минали през разни други окултни школи. Обаче Пампоров като отишъл, той намерил готова почва вече и чрез есперанто отива Пампоров. Той пропътува цяла Европа и курсове провежда по есперанто и тия хора са дошли при него и покрай есперантото той им дава учението. И там се образува сипна група в Рига, Латвия. И той и в други градове, но главно в Рига е било. Туй говоря точно във връзка с „Агни йога”, де. Много от тия хора са минали през учението „Агни йога", обаче са дошли до едно разочарование. Ръководителката на Братството в Рига Амалия Вайланд, нали, аз я виждах тука веднъж на Рила, тогава те идваха масово на Рила така цели групи от Рига и от други места. В.К.: Тя ли превежда „Пут ученика" - „Пътят на ученика”. С.К.: Е, да, тя сигурно е превеждала, може и други. Не, това бе Анна Мазурс.
По едно време, аз като рекламирах така в „Братство” „Агни йога”, че ще излиза, преди още да е излязла, не си спомням кога, тя ми писа едно писмо, а пък може и книгата да е била излязла вече. Писа ми едно писмо, което аз го имам, изглежда, че то остана в Севлиево, но кой знае как не съм му обърнал внимание аз на туй писмо. Дали пък и не съм го прочел навреме, ако Атанас, понеже Атанас разправяше експедицията. Той беше вече в Севлиево, понеже правихме 1933 г. комуна, защото другите се разпиляха, той остана. След туй я печатах тази „Агни йога”. Тя ми обърна внимание, че имала разговор с Учителя по този въпрос. И тя даже цитира и своите думи: „Учителю, тия работи от „Агни йога”, като че и на мен ми правеше впечатление, че е същото учение като Вашето”. Учителят й казва: „Не, не!” Имай предвид, че тя е един много духовно издигнат човек. Тя зъболекарка беше по професия, но духовно издигнат човек, нали имал съм въпрос така да вляза и в личен контакт с нея, говорил съм, мисля, че само един път, но няма значение. Учителят казал: „Не, не!” Трябва може би в смисъл, че по-дълбоко така може да се синтезират тия работи. И в същото писмо ми казва тя следното, виж кое е важното, същественото. Аз като бях в тяхното общество, докато бях в тяхното общество. Така, като я смятат по-издигната, смятат да я приобщят в по-вътрешен кръг, и там кой, ръководителят им пък на тяхното „Агни йога” общество я посвещата така де, и посвещението се състои в туй, че как да ти кажа, казват една работа, която на всички не се казва, на другите не се казва. А именно туй, че внимавай сега, че Христос вече е тука, няма нищо общо с нашата земя, той отдавна е заминал за някакви други планети, и че той изобщо, как да ти кажа, той е един период, който е отминал и сега няма какво да се занимаваме ний с Христа. Ний имаме вече нови, по-важни работи, туй което сега е по пътя на „Агни йога". Пък то, онуй минало вече. В.К.: Това им е секретната доктрина. С.К.: Това е „секретната доктрина”, която на всички не се казва.
Амалия каза: „Така реагирах в себе си, също и още някои така да речем, може и те да реагират в себе си”. И туй я озадачава. Казала си е така: „Абе, викам, може би той тъй си разбира доктора”. Доктор е бил тоз, който ги ръководел там, забравих кой доктор, то е писано в писмото. Смятала, че туй си е сигур негово мнение, май че тя отправила писмо до Рьорих тогаз. Николай Рьорих е бил в Париж, във Франция и да го запитат така по тоз въпрос. Сега точно как беше, ама май, че Рьорих отговорил, точно тъй отговорил, не в такъв смисъл, той не се занимава с Христос, той не е тъй актуален сега.
В.К.: Ама Рьорих води „Агни йога”, той е един от ръководителите на „Агни йога”. С.К.: Виж как стои работата. Фактически цялата литература на „Агни йога” от която д-р Асеев от Зайчар ли беше, който отиде в Белград, ми пращаше много и на руски главно, но и на английски ми пращаше, списанието ми пращаше. Списанието както и да е, той го ръководи, той го редактира д-р Александър Асеев, руснак - белогвардеец. Обаче цялата, всички те други книги са минали чрез жената на Рьорих, Елена Рьорих, разбираш ли? Тя е, не е самият Рьорих. Той е бил тъй да се каже неин, като близък помощник, обаче чрез нея са минавали, от нея е, цялата тази литература на „Агни йога”. Тя се беше увлякла в нея много и нашата Людмила Живкова. Започна да я чете, с нея литература започна да работи. И после нали тя направи контакт с Рьориховци и двамата му синове, както и да е. Сега гледай какво, някои работи са толкова сложни, човек със своя ум не може да ги проумее, защо и как. Защото ний не можем да отречем дейността на Рьорих. Не можем да отречем, че е чистосърдечен, че е честен, че в никой случай е направил друго, а същевременно така. И аз не знам какво да кажа, и аз не знам. Има и други въпроси, до които не съм могъл да дойда, да ги разреша. Но гледай какво, цялата литература е писана от жената на Рьорих, като тя служи за медиум, тъй да се каже, чрез нея други сили се изявяват.
В.К.: Значи, понеже за Бо-Ин-Ра бях слушал, че Учителят казва, че той е един окултист обърнат с главата надолу. С.К.: Виж да ти кажа, аз ако мога да ти намеря, ще видиш, аз като съм прочел Бо-Ин-Ра, когато Георги Радев издаде вече книга, дошъл съм до впечатлението, така в мене, само че не знам в кой брой е на вестник „Братство", дошъл съм до впечатлението така в мене, че това е като един образ, който се явява в съзнанието ми. Житна нива или житни зърна така и между житото отровни зърна, това се явява в моето съзнание. И макар, че Георги Радев безкрайно го уважавам, и го почитам, и го смятам за наш най-голям интелектуалец, разбираш ли, и действително така беше, въпреки туй писах си мнението за тоз известен брат, че прочитането ми дава такава представа, че това са житни зърна примесени с отровни така. И смятам, че наистина така е, без да зная мнението на Учителя, без да зная. Обаче после се оказа, че Учителя е казал: „Не, не!” И си викам тъй, ако аз, после си викам де, ако Георги Радев, който е бил до самия Учител и е направил такава голяма грешка и Учителят е можел да го предпази, но не е направил, щото той статиите за „Агни йога” ги печата дълги години в „Житно зърно” и Учителят само с една дума можеше да го спре, само да му загатне разбираш ли? Обаче Учителят оставя да се проявяваме. Та викам си, ако аз, който съм по-ограничен и настрана от Учителя направих грешка, камо ли Георги, който е бил на Изгрева до Учителя.
БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
1. За да се ориентирате за случая прочетете в „Изгревът”, том IV статията „Сава Калименов” от с. 563-566.
2. Въпросът за „Мория и Агни йога" в България виж в „Изгревът", том IV, с. 566-571.
3. Истината: Как и защо бе издадена книгата „Агни йога” в България, виж в „Изгревът”, том IV, с. 571-575.
